Завистта е следствие от разделянето!
Завистта е пряко следствие от разделянето. По-рано ние сме били свързани и сме отдавали един на друг всичко от себе си. Нали между нас е имало светлина, която ни е свързвала и не е позволявала да почувстваме, че се отнасяме към различни части.
Изведнъж това тяло се е разпаднало на отделни органи, на части. Всеки орган, когато го подготвят за присаждане е законсервиран и поставен в хранителен разтвор, поддържащ живота му, за да не загине, докато не се появи възможност да бъде присъден в друго тяло и отново да се съединят всички части заедно.
Ето, така живеем днес, като разпаднало се на части тяло. Всяка част се съхранява, поддържайки в себе си малка искрица живот, за да не умре и да може да се присъеди обратно. В това състояние се намира сега човечеството.
One Comment
Дискусия | Share Feedback | Ask a question
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
“ Нали между нас е имало светлина, която ни е свързвала …“
“ Нали…“ ?
Дали ?
Но Дано !
Но има и по лошо – тогава,
Когато и мракът им не съвпадаше
И светлината отсъстваше
Нямаше „нас“
Нямаше „свързваше“
Имаше „себе“ единствено … като камък, ОТ- ФОРМЕН от единния хаос…
А може би сега прекомерното съвпадане на мрака на всеки поотделно с мрака на всеки и така до безкрайност отделяйки ни все повече един от друг,
но у-плът-нявайки картината на сегашното състояние до степен на непроницаемост, превърна мрака в обсебваща мрачина, но ако е така …
Как се стигна до тук ?
Как ?
Каква ти тук завист…
Какво ще ни помогне втренчването в следствието, като не знаем „Защо“ ?