Entries in the '' Category

Свързвайки се, ние си помагаме един на друг.

Въпрос: При всеки празник се разкрива особена висша светлина. Каква светлина настъпва на празника Сукот и как по-добре да го използваме за своето придвижване?

Отговор: На всяко състояние в духовния свят съответстват съответни светлини и желания (келим), съединяващи се в едно.

Светлината въздейства на желанието и съгласно програмата, по съответен ред, го довежда до поправяне. Душите на поколенията са длъжни заедно да преминат поправянето.

Съществува висше, общо и частно управление. Общото управление пробужда келим (желания) слой след слой, съгласно тяхното ниво, поколение след поколение и ги заставя да се развиват по естествен начин, който се нарича “в своето време” (беито).

И съгласно този естествен ход на времето, понастоящем настъпва особена светлина в този свят и придвижва всички хора заедно.

Това се нарича празник – така духовния корен се отразява в своите материални клони.

Човек, който се пробужда за духовното в индивидуален план, може също така да използва това общо пробуждане за своето придвижване.

Това е много полезно, нали има огромна маса желания, празнуващи Сукот – макар и във вид на символи, по традиция.

Ако присъединим своите намерения към това общо пробуждане, с това си помагаме един на друг.

Кризaта не e завършила, господа…

Съобщение (Reuters): В САЩ се самоуби Д. Макдоналд, ген. директор на компанията и управляващ паричните средства на семейство Рокфелер. В началото на световната икономическа криза се самоубиха президента на френския отдел на Coca-Cola – Жан Багар, фин. директор на Freddie Mac – Д. Келерман, главата на крупните в САЩ компании за недвижими имоти Sheldon Good – С.Гуд и много други.

Реплика: А нали кризата още не е завършила, господа…

Инсайдерски акции в продажба.

Съобщение (Боб Бронсон): „Сега наблюдаваме необичайно силно „мечешко“ настроение на фондовите борси. Инсайдери на корпорациите продават своите акции по-бързо, отколкото през периода от октомври 2007 година. Инсайдерските продажби на акции на Уол Стриит нарастнаха 17 пъти!!!”

(Инсайдер от английски Insider е член на група хора, имащи достъп до информация, недостъпна за широката публика. В бизнеса инсайдери са лица, имащи достъп до вътрешна информация за корпорациите; обикновено инсайдери се явяват директори и старши мениджъри)

Реплика: Това не говори ли за следваща, приближаваща вълна на кризата…?

Раба"ш

Раба”ш: този човек е действал така, както нито един кабалист не е успял да стори това преди него. В тези времена това е била истинска революция. Той е тръгнал против семейството си, против близките си, против цялото ортодоксално обществено мнение. Решавайки се на това той е извършил истински пробив. Започнал е да пише статии и да провежда уроци за начинаещи и за светски хора. Извършвал е всичко възможно за разпространяването на Учението.

Раба”ш за първи път в историята на изучаване на Кабала е започнал свободно да приема ученици. По това време, четиридесет момчета от Тел-Авив идват при 77 годишния Раба”ш. Той не се е побоял да ги вземе за свои ученици, въпреки че през целия си живот е живял в град Бней Брак, който се намира в ортодоксална еврейска община, с всичките нейни забрани и ограничения. Те са отишли при него именно да изучават Кабала и въобще не са мислили да се връщат към религията! Той е преподавал Кабала и на светски момчета от Тел-Авив!!! С това той извършва истинска революция, и насочва целият свят към изправление!

Това е било съвършено ново явление, подобно на което не е имало дотогава в историята на изучаване на Кабала. С това започва широкото разпространение на науката Кабала и именно тези четиридесет ученици след това продължават неговия път.

Раба”ш е бил истински революционер. Той е обладавал огромна вътрешна сила, която му е позволила да направи всичко това, въпреки своите хасиди и роднини!

Той е бил единственият човек, който е разбрал Баал аСулам и е продължил пътя му. Той е предал методиката на няколко от учениците си.

Няма съмнение, че без книгите на Раба”ш не бихме могли да намерим връзката с произведенията на Баал аСулам. Без обясненията му е невъзможно да се „разкрие” съдържанието на книгите на Баал аСулам. Това, че днес можем да напредваме духовно според методиката на Баал аСулам, да виждаме, да слушаме, да чувстваме и да разбираме написаното от него е преди всичко заслуга на Раба”ш.

Най-главното са неговите статии и неговия дух. Раба”ш е написал над четиристотин статии (по една статия седмично), в които е изложил цялата наука Кабала относно всичко, което касае вътрешната работа на човека. Посредством тези статии той ни дава възможност да постигнем усещане на духовния свят, обяснявайки всичко методично, в проста и лека форма, близка до съвременния човек. В статиите си той цитира много източници като Тора, Талмуд и т.н. Така той ни дава възможност за връзка с оригинални източници, тълкувайки записаното в тях от авторите им – кабалисти. Раба”ш, по своята същност е мост между всички велики кабалисти (от Авраам до Баал аСулам) и нас. Посредством духа си, той ни е предал науката Кабала и ние живеем в неговото кли и той ни поддържа. Това което имаме днес отнасящо се до изучаването на науката Кабала е заложена от него – формата на занятията ни, обясненията, формулировките.

Трябва да сме благодарни на Твореца за това, че ни е дал такава душа, която и днес ни включва в себе си и продължава да ни развива. Всичко духовно в нас е негова заслуга, негова действаща сила в нас. И затова ние се наричаме с неговото име „Бней Барух” – „Синовете на Барух”. Нека се надяваме, че един ден действително ще станем синове на Барух Ашлаг, Раба”ш.

Единство на противоположностите – трамплин за подем.

Всичко ново в света се ражда от усещането на конфликт в себе си, несъвместимост на противоположности в един обект.

Такова усещане е непоносимо и именно затова то ни тласка към решаване на конфликта, на проблема. Човек не е способен да търпи противоположности заедно.

Това произтича от състояниянието преди Първото Съкращение, когато творението е усетило себе си получаващо от Твореца и негова противоположност. Затова, когато разкриваме две противоположности заедно, това е непоносимо.

Сега човечеството ще разкрие това и ще се ужаси: от една страна, ние сме свързани помежду си, а от друга се ненавиждаме един друг. Ние сме задължени да разрешим проблема.

И затова, разкриването на наличие на противоположности е начало на революционни действия, трамплин за скок, нали това усещане ни потиска с такава сила, че не ни остава друг изход, длъжни сме да се измъкнем от това състояние.

Ето защо, колкото по бързо се разкрият в нас, в обществото, противоположните сили, ненавистта в нас и необходимостта да се съединим с любов, заложена в природата, толкова по бързо те ще задължат човечеството да разреши този проблем.

Нали тази раздвоеност е причина за всички кризи, които преживяваме сега. И така ще разкрием преимуществото на светлината над тъмнината.

Всички сме свързани чрез една невидима паяжина.

Едва в края на ХХ век започнахме да разбираме, че всички части на света са свързани в една глобална интегрална система. Но нямаме никаква възможност да преминем от това разбиране към реализиране на поправяне, налагане на правилна връзка.

Дори от сутрин до вечер да повтаряме, че светът е една затворена система, където всички зависят един от друг и са взаимосвързани, но това няма да ни накара да постъпваме съгласно този принцип, защото не виждаме и не усещаме тази интегрална система.

Трябва да разкрием тази схема на връзка между нас. Тя се нарича Творец – силата, която ни свързва, силата на отдаването. Да я разкрием, означава да разкрием Твореца, общия закон на Природата.

Човечеството няма избор, ще ни се наложи да Го разкрием. Трябва да обясним, че науката Кабала – това е средство, разкриващо ни Твореца, системата на връзки между нас. А без познаването на тази система ще загинем.

Да се надяваме, че човечеството ще разбере, че съществува решение и не бива да си заравяме главата в пясъка. Да се надяваме, че ще преуспеем в разпространението на науката Кабала и човечеството ще разкрие Твореца – глобалната интегрална Природа.

Реформата в здравеопазването – да бъде или да не бъде?

Жалващи се: Америка е в агония. Цялото внимание на хората, е заето с реформата в здравеопазването.

История на болестта: Всичко започва от това, че в отношенията доктор-пациент вкараха показателя “пари” и включиха алчността с пълна сила. Сега всеки участник в системата на здравеопазването мисли как да икономиса пари. Така се появи законът за задължителното осигуряване.

Системата е отработена: първите две хиляди долара трябва да заплатиш от своя джоб и след това при всяко посещение, освен застраховката трябва да добавя още 20-30 долара. Лекарствата струват луди пари, а лекарите ги изписват с десетки.

Лекарите плащат 1/3 от заплатите си за застраховки, в случай че пациентите им започнат да ги съдят. И защо да не ги съдят, ако от това могат да спечелят! За да съдиш лекаря не са необходими пари. Трябва да се намери адвокат. Той води делото и получава хонорар 30-50% от присъденото обезщетение. Ето така се въртят колелата на тази добре смазана машина наречена “Система на здравеопазването”.

Рецептата: Необходимо е да променим отношението си един към друг. Ако фармацевтичните компании мислят за това как да лекуват, а не как да спечелят повече пари, продавайки лекарства. Ако застрахователните компании мислят за това как да поддържат здравето, а не да развиват бизнеса с болести. Ако лекарите престанат да се страхуват от пациентите и застрахователните компании и започват да лекуват, както подсказват натрупаните опит и знания. Тогава и пациентите ще започнат да вярват на лекарите ….. – тогава няма да са необходими никакви реформи!

Но за целта трябва да видим злото в себе си, алчността на развития егоизъм. Досега са изхарчени 51 милиона долара само за рекламата на тази реформа. Алчността замъглява погледа и не ни позволява да мислим за ближния. Постепенно ще разберем, че вървим към гибел, ако не променим отношението си към другите. (доктор А.Ангелов, “Бней Барух”, Бостън)

Защо да наказвам себе си.

Хората мислят, че Твореца ни наказва, така както е прието между нас в този свят – извършиш нещо лошо и получаваш наказание за това.

Но не е така. Аз създавам своето наказание сам – когато не поправя своето желание да се насладя, то самата неизправност на моето желание, неполучила поправяне на това ниво, където това е трябвало да стане, се превръща в наказание на следващото ниво.

Например, ученик не се е учил, както се изисква в 3-и клас и все пак е допуснат в 4-и. И целият този материал, който не е научил в 3-и клас, му е необходим в 4-и за да се придвижи по нататък.

И затова той чувства тежест и всевъзможни проблеми в учението, които за него са просто наказание. Но кой е създал това наказание? Самият той влачи това наказание след себе си.

И така ниво след ниво то все повече се увеличава, като снежна топка и се превръща в такава тежка кола, с която е невъзможно да се придвижва. Но няма на кого да се оплаква, трябва просто да поправи миналото.

Така сега чувства себе си цялото човечество. Ние влачим след себе си тази кола с не извършени навреме поправяния, и в крайна сметка достигаме до световна криза. И тази ситуация е за програмирана свише.

Но сега е нужно да започнем поправяне. Не е важно, в какво състояние съм попаднал, какво съм преминал, кога и къде съм мързелувал и не съм извършил поправянето си.

Длъжен съм сега, без да обръщам внимание на цялата тежест, която непрекъснато нараства, да започна да се издигам и да поправям миналото. Миналото се поправя в настоящето.

Мост през бездната на голямата криза.

Съобщение: Пазарът на труда в САЩ преживява безпрецедентен спад. Загубили са своята работа 6,5 милиона души от началото на икономическия спад, който продължава вече 20 месеца. Средно 360 000 човека остават без работа на месец. Освен това, количеството отработени часове, са на най ниското ниво, достигнато през 1964 година, което означава, че работодателите съкращават работните часове на своите работници.

Реплика: А ще има ли дъно? Или това е бездна? Подем с досегашните средства не се получава. Трябва да се променят не промишлените, а обществените отношения – да ги направим глобални. Тогава и всички други отношения ще се променят. Проблемите са три. Ще се съгласим ли с това, че:

1. Всички е необходимо да се сдружат в глобалната цивилизация.

2. В Природата е скрита силата на нашето поправяне от ненавист към любов.

3. Кабала ни разказва, как да направим това.

Безкрайно разкриваща се безкрайност.

Въпрос: Казано е, че природата се развива по условията на Твореца, докато с успех не се претвори Неговият замисъл. Какви условия ни поставя той?

Отговор: Всичко трябва да се присъеди към Него. Творецът не е създал нищо освен една точка от желание и в тази точка ние съществуваме. Тази точка се намира в океана на света, вътре в Твореца. Ние трябва само да усетим тази мощ, цялото това напълване и единство с Твореца. То съществува само в това единствено създадено състояние. А всичко, което се случва след това идва от самата тази точка, създадена „от нищото”.

Всички впечатления и усещания преживявани там в тази точка, всичко това се случва вътре в нас, с всеки от нас, представящ си света като самия себе си и заобикалящите го хора и природа. А на практика всичко това е заключено в една точка, която преминава вътре в себе си всевъзможни изменения, за да познае своето истинско състояние.

Творецът би желал тази точка да премине целия този път с разбиране и осъзнаване. Като приложи собствени усилия и изясни тази Светлина и Твореца създаващ точката от нищото. Ние сме длъжни да разберем, какво означава „от нищото”, какво е това „точка” и какво е това „светлина” и защо Той всичко е направил така.

Ние не знаем какво ще стане с нас след това осъзнаване, но видимо пред нас ще се разкрият още някакви нови хоризонти след като достигнем съвършенство.

Това не е толкова важно. Нали ние преминаваме от степен в степен и всяка предхождаща е подготвителен етап за следващата. Не можем да прескачаме степени. Макар че всеки път, стремейки се към Безкрайността, ние изпращаме своята молитва (Ман) и оттам получаваме отговор (Мад). Само така може да се постигне правилно отношение към действията и да се сдобием с резултат. Нали всичко е устремено към безкрайността и се връща към нас от Там и не е важно, че ни разделят множество степени. Всички тези степени са скрити от мене засега, мои бъдещи състояния. А следваща над мене степен аз възприемам като Безкрайност.

Завистта е следствие от разделянето!

Завистта е пряко следствие от разделянето. По-рано ние сме били свързани и сме отдавали един на друг всичко от себе си. Нали между нас е имало светлина, която ни е свързвала и не е позволявала да почувстваме, че се отнасяме към различни части.

Изведнъж това тяло се е разпаднало на отделни органи, на части. Всеки орган, когато го подготвят за присаждане е законсервиран и поставен в хранителен разтвор, поддържащ живота му, за да не загине, докато не се появи възможност да бъде присъден в друго тяло и отново да се съединят всички части заедно.

Ето, така живеем днес, като разпаднало се на части тяло. Всяка част се съхранява, поддържайки в себе си малка искрица живот, за да не умре и да може да се присъеди обратно. В това състояние се намира сега човечеството.

Четири стадии

Не поставяй живота на карта.

Сега се опитват да преодолеят икономическата криза и ще играят тази игра, докато всичко не рухне окончателно. Това е като играчи на покер, които вече напълно са загубили, но не могат да се откъснат от игралната маса. Всичко е пълна лъжа и блъф, но не могат да се откъснат, защото не знаят, в противен случай къде да бягат и какво да правят.

В такова състояние на човечеството се разкрива науката Кабала, нали без нея не можем да разкрием причината за кризата. Страданията не ни водят към причината, нали те се усещат на неживо, растително и животинско ниво. А кризата се разкрива в разделянето на душите. Страданията ще доведат до науката Кабала, която разкрива причината за това разделяне и човек ще разбере, че му е нужно да поправи своето отношение към останалите и нищо повече.

Всички причини се намират в духовният свят, а нашият е само следствие. Ние искаме да поправим следствието, а Творецът ни изпраща все повече разочарования. На всички е известно, че след порив за обединение, за достигане на мир, като резултат избухва ужасяваща ненавист.

Дори ако сега се съберат G20 и подпишат договор за създаване на единно световно правителство, обща банка, пенсии за всички, еднакво справедливо разпределение, ще се появи епидемия или някакво друго нещастие, защото ние не желаем да поправим системата, там където се е повредила, във връзката между нас.

Има обикновен призив за достигане на състоянието “Обичай ближния си, така както себе си” и един съвет, как да постигнем това “Аз създадох егоизма и Тора (светлината, която го поправя)”.

Само заедно ще поправим света!

Няма смисъл да се опитваме да поправим каквото и да било в нашия свят – той е свят на следствията, които се спускат от духовните си корени. Ако по някакъв начин успеем да повлияем на корените отгоре, то ще можем да променим материалното.

Но на духовните корени е невъзможно да влияе всеки поотделно – само обединени заедно можем да постигнем връзка с тях. Защото там не съществуваме поотделно. В корените всички сме обединени в една система.

Затова ако искаме да променим своята реалност, трябва да се обединим – това наше желание ще привлече светлината, която ще поправи всичко тук, в този свят.

Това се нарича “да поправиш света”. А ако се опитваме да поправим външното: външни действия, поведение, религиозни заповеди – там няма какво да бъде поправено. Всички те са просто отпечатък в неживия материал от това, което става горе, на върха.

Това е все едно да биеш нечие изображение, проектирано от лъч на стената или да го целуваш и да молиш за прошка. Ето по този начин изглеждат нашите действия, за които смятаме, че нещо ще променят.

Върху материалното можем да повлияем само чрез своите вътрешни поправяния. Затова ние разпространяваме Кабала, а не призоваваме да се поправи екологията, кризата и финансите.

Но човекът винаги “поправя” охотно материалното – особено ако знае, че неговите старания ще бъдат забелязани и оценени, ако може да се гордее със себе си и ще го поддържат в обществото. Тогава е готов на всичко – егото го тласка към такива действия.

А вътрешната работа е толкова тежка, защото не я оценяват нито окръжаващите, нито нашия собствен егоизъм. Но истинската работа се извършва само вътре в човека и изобщо не зависи от неговото тяло и физически действия.

Нови песни от Аркади Духин

Откровено си признавам, че аз никога не съм смятал, че това е възможно. Не съм мислил, че въобще някой някога ще се заеме с такава титанска работа.

И изведнъж се появява Аркади Духин, великолепен музикант, певец, много близък за мен човек, и той избира от сутрешния урок най-ярките, според него, моменти и пише песен. И не една.

Уроците ни се състоят всеки ден. И всеки ден той пише песни. И то какви песни! В тях всичко е съхранено, целият смисъл, всичката духовна енергия, целият духовен заряд на урока.

Благодарение на Аркади, изведнъж се откри съвършено нов стил на разпространение на науката Кабала – чувствен, емоционален, точен.

Въпреки че песните са на иврит, с удоволствие ги слагам в своя блог, защото съм уверен, че ще бъдат разбрани от всички.

Любов

Такъв е егоизма

Всичко прави само светлината!

На практика всяко развитие се извършва за сметка на скритата светлина. Всичко се прави от светлината! Но това развитие е егоистично и затова не подозираме за тази светлина и по никакъв начин не сме свързани с нея. Когато човек се развива, той се отделя от Твореца, защото разбира, че може да мине и без Него.

Къде е Творецът в нашия свят – във всичко, което правя? Затова настъпва епохата на Просвещението и човекът изоставя религията. Но сега, в края на своето развитие ние откриваме, че сме обзети от пустота.

Изучихме и опознахме този свят, разбирайки, че той е мръсен и ужасен. И главното, което разбрахме е, че колкото повече се развиваме и колкото повече усилия полагаме, макар и да ставаме по-умни и вещи в най-различни области, те самите стават все по-зле и светът също става по-лош. Т.е. развивайки света, ние го направихме само по-лош, а не по-добър.

И поради това човек се отчайва. Но и това не е достатъчно, свише не позволяват на човечеството да затъне в наркотиците. Заедно с това, в човека се разкрива точка в сърцето и тя го принуждава да се развива по-нататък. И тук възниква проблем.

От една страна тази точка е егоистична, нали това е просто обратната страна на светостта. Тя е егоистична точка вследствие на разбиването, но е способна да се трансформира в алтруистична. Мога да я превърна в капка семе за духовен зародиш.

Целият останал мой егоизъм и този свят, аз не мога да превърна в духовен. Всичко това е неживо. И тогава отивам в група, при кабалистичните книги и като магаре тъпча на едно място, докато накрая не ми стане ясно, че ми е необходима висшата сила – светлината връщаща ме към източника. Тогава започвам да го търся, да се моля, да се разкрие и да ме поправи.

Затова нашето земно развитие приключи. Цялото развитие на науката и културата достигна своя край. Хората ще почувстват, че тук нищо ново не трябва да се прави – всичко се е изчерпало.

Кой още се скрива там вътре в мене?!

Въпрос: Проблемите отвън ме притискат и заставят от външно изследване да премина към вътрешно, защото от там идват всички заповеди, всички корени и първопричини. Принуден съм да си изясня, какво става вътре в мен, защото искам да зная поради какви причини страдам! Глобалният въпрос: “Какъв е смисълът на моя живот?” ме кара да се вгледам вътре в себе си и да си изясня, какво се крие там.

Отговор: Точно това се случва в наши дни. Постепенно фокусът, концентрацията, вниманието, погледът върху целия свят се насочва в тази посока. Самите хора не си дават сметка за това. В продължение на десетки години ние постепенно преставаме да общуваме с този свят и започваме да се вглеждаме вътре в себе си. Такава е тенденцията на днешното поколение. Затова хората постепенно започват все повече да се интересуват от Кабала, защото само тя се занимава с разкриване на вътрешните корени и причини на научно, методично ниво.

Това изисква от нас реален анализ и постигане на други свойства, в които ще можем да разкрием новата реалност. Трябва колкото е възможно по-скоро да обърнем погледа си отвън навътре, за да видим и разберем, че там, вътре в човека се намират всички корени и първопричини. И само при такъв научен и практически подход ще получим възможността да управляваме всичко онова, което се случва с нас.

Човек ще може да промени своето положение, целия свой свят! Нали променяйки свойствата си, той ще се пренася от свят в свят, получавайки ново възприятие и реалност – всичко ще е ново.

Изучавайки външния свят, който ни обкръжава, можем да променим само съвсем малко неща на неживо, растително или животинско ниво. И винаги забелязваме, че тези изменения се обръщат в наша вреда. Всичко това се случва, за да ни насочи към вътрешната ни същност. И когато започнем да се променяме отвътре, ще предизвикаме качествени промени в своя живот.

Толкова вредни подаръци.

Въпрос: В израелското общество съществуват такива явления, като акции на милосърдие и събиране на пожертвования в помощ на нуждаещите се. Водят ли тези действия, в крайна сметка, към това, да пречат за развитието на тази част от населението или това е определен вид взаимно поръчителство?

Отговор: Няма добро без зло и не съществува зло без добро. Защото ние съществуваме след разбиването на общата душа и затова във всяко нейно парченце и наше действие има нещо лошо, което впоследствие дава добър резултат и е налично нещо добро, което в бъдеще води до лош резултат. Така е винаги – или в началото или в края ще ти бъде или зле, или добре. Доброто и лошото са взаимно свързани до самия Край на Поправянето, когато цялото зло се превръща в добро.

Ако говорим за пожертвования, за взаимопомощ, за доброволци, за помощници в болниците, за желаещите да помагат на гладуващото население в Африка и други страни, в крайна сметка от това няма никаква полза. И ние виждаме това. Милиарди се влагат за подобни действия, хиляди хора се занимават с благотворителност и това им харесва, но полза никаква, аз даже бих казал – обратна.

Нали някога в Африка, преди да започнат да раздават храна и да се безпокоят за нея, създаваше, произвеждаше и продаваше много стоки. А сега, когато снабдяват тези страни с храни и оръжие, те само воюват помежду си.

Затова, ако искаш да сломиш някого, започни да го снабдяваш с необходимото му, за да престане за мисли за живота си и да се безпокои за него. Точно това се случи в Русия. Откриха нефт и газ, започнаха да го продават и цялата страна се разруши. За какво да работим, след като имаме пари?

Същото се случва с националното осигуряване в Израел. Ако ти е отредена помощ, ти няма да искаш да излезеш от вкъщи: “Защо? Ще си купя бутилка бира, ще си гледам телевизия и времето си минава. Днес всичко е наред”. Човекът си прави един сандвич, отива на морето – и целият ден е в морето.

Нищо не може да донесе по-голямо разрушение, отколкото такава на пръв поглед добра сила и загриженост на един човек за друг. Дори ако на човек му се стоварят удари, това ще бъде по-добре. Необходимо е нещо го задължи да работи, да го застави да учи!

Глобалният егоизъм.

Нищо не може да се направи, ако не се обединим. Още повече, всяка страна иска да представи себе си така, като че ли не я вълнува, какво ще се случи с другите. И макар, че утре това ще се случи и с нея, за утре никой не мисли!

Става дума не за малкия, ограничен, слаб човек, а за поведението на цели държави, за човечеството. Защото всички хора, а не единици, изведнъж загубиха чувството си за отговорност, за реалност.

Свише ни се показва нашия глобален егоизъм – как целият свят се съгласява да живее само в настоящето, без да взема предвид, какво си подготвя за утре.

Кабала ни предупреждава, че не бива при настъпващите страдания да говорим: “Да вървим да пием и да се веселим, все едно утре ще се мре!” – защото тези обстоятелства специално са за програмирани от природата – заради нашето издигане в ново измерение (вж. “Предисловие към ТЕС”, п.122).

Път от робство към свобода.

Ако всеки от нас не зависеше от обкръжението, а действаше само съгласно своите вътрешни инстинкти, ние бихме се отнасяли към живота така както кравата, пасяща на поляната. Бихме яли само когато изпитваме глад, а когато се нахраним бихме лежали и почивали, докато отново не огладнеем. И не би ни вълнувало, какво чувстват в това време и към какво се стремят всички останали хора.

Кравата няма да пие, затова че всички вършат това и да иска повече сочна трева заедно с всички за компания, ако самата тя не поиска това. Ние хората, се отличаваме от животните по това, че се впечатляваме от обкръжаващото общество. И затова обществото може да ни внуши мисли и желания, за които дори и не сме помисляли и по своята природа съвсем не се нуждаем от тях.

Аз съм длъжен да прилагам големи усилия, за да заслужа уважението на обществото. Аз съм длъжен да извършвам неестествени действия, които може би вредят на моето здраве и семейство, само за да изглеждам добре в очите на другите хора.

Хората са готови да жертват живота си, само за да ги уважават и награждават. Животното ще работи ли за медал? Никога! Ние под влияние на обществото сме готови да разрушим себе си. От това се възползва обкръжението, за да заработва и преуспява чрез нас.

Докога човек няма да започне да разбира, че се намира в пълно робство на обкръжаващото го общество. Все повече се развива точката в сърцето, която го тегли към самостоятелно търсене, издигайки го над обществото. Така ни подтикват отгоре, принуждавайки ни да търсим смисъла на живота.

И тогава човек сменя обществото, което му налага нищожни ценности, използвайки неговия егоизъм – в търсене на друго такова, което би му дало сила, да достигне цели, не ограничени в тесните рамки на нашият свят – а вечни, духовни.

И само в този избор, на какво общество да се подчиним се заключава изцяло нашата свобода.