От векове и до наши дни, учени и изобретатели се опитват да конструират вечния двигател, без да подозират, че той вече съществува.

Огледайте се наоколо – Природата се е постарала да го имплантира във всичко съществуващо в нашата Вселена. Дори сме му дали име – нарекли сме го Желание.

Но нека стесним кръга на наблюдение и анализираме поведението само на съществата населяващи планетата Земя.

Растенията – всяко от тях желае светлина, вода и хранителни вещества. Животните – желаят същото, макар техните желания да са на по-висока степен на развитие. И тъй като при тях те действат неосъзнато, сме ги нарекли природни инстинкти.

Ръководени от тях, всички създания на неживо, растително и животинско ниво живеят в съвършена хармония помежду си.

До появата на човека. Същество, което е животно по своята същност и в същото време притежава нещо уникално – разум.

Нека помислим – каква роля играе желанието в живота на човека? Можете ли да си представите своя живот без нито едно желание? Невъзможно е. Всичко би загубило смисъл – просто вашето съществуване би било невъзможно. Всъщност вие не сте нищо друго освен желание в различните му разновидности. Всички познаваме двете му страни – разрушителната и съзидателната. Най-често използваната дума в речника ни е „искам”. Именно благодарение на желанието и на неговите два аспекта, човечеството се е развивало, правило е своите открития, променяло е обществените строеве. Ако разграничим желанията, породени от природните инстинкти, от тези на разума, можем спокойно да наречем последните – егоизъм. А той е присъщ само на човека и въплътен в неговите желания непрекъснато нараства, достигайки своя връх в наши дни. Именно егоизмът е причина, за връхлетялата ни криза и застой във всички сфери на нашия живот – икономика, отношения, семейство, образование, култура, екология. Независимо от това как постъпваме – добре или зле – ние го правим, за да се облагодетелстваме, за да се чувстваме добре и то за сметка на другите.

През последните години, учените, в своите изследвания почти достигнаха пределите на материята и започнаха да осъзнават, че извън тях съществува нещо, което не може да бъде изследвано и с най-прецизната апаратура. Нещо, което може би е породило нашата Вселена и всичко съществуващо в нея. Нещо, което е създало желанието като вечен двигател на развитието. Дали то ще ни доведе до катастрофа и самоунищожение, или ще ни накара да се замислим и да трансформираме ненаситното егоистично желание в алтруистично – това до голяма степен зависи от нас.

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→