Въпрос: В последните години психолозите отбелязват, че при младите хора рязко намаля съсредоточаване на вниманието, способността да прогнозират и моделират своите следващи действия.

Отговор: Аз мисля, че във всеки случай това са положителни етапи на развитие. Не може да съществува нищо отрицателно в природата. Всички те трябва да преминат през този етап. Та нали нашите следващи положителни свойства и качества се раждат от отрицателните.

Въпрос: Сега за да сменят хората-думи идват хора-цифри. Те притежават съвършено различни ценности, друга картина на възприятие. Те се различават много от нас и често просто не ни слушат. И възниква въпрос: как сме длъжни да говорим с тях, за да ни чуят? Те са съвсем различни хора.

Отговор: Значи именно такива хора са длъжни да започнат да осъзнават духовното и да го възприемат правилно, а не бившите философи и всевъзможните мислители. Може би напротив, с такова съзнание, логика, анализ и синтез на това, което е съществувало в тези умни и светли глави, в новия свят не може да се премине.

Въпрос: Тогава кой тип мислене в този смисъл е най-перспективен?

Отговор: Мисленето се поражда в нас, в зависимост от нашите желания. Нали желанието се явява основа на нашата природа. А разумът се проявява само в степента на стремежа да се постиге желаното. Аз желая да се напълня с нещо – и в същата степен моят разум се развива. Иначе не бих притежавал разум.

Колкото повече расте желанието, колкото повече то бъде насочено към висшето, новото и непознатото – толкова повече над него в нас се разраства и новия разум.

Разумът, за който говори Кабала – това не е егоистичният, дошъл до нас чрез философите, мислителите и учените, с които се гордеем и смятаме, че точно това е човекът. Но това не е човек, а егоистично творение. Та нали неговият разум работи само за удовлетворяване на егоистичните му желания. Това са желания насочени към наука, културни ценности, но не и към отдаване. Всички те са построени на основата на получаване, на егоизъм, а не на отдаване.

Затова сега постепенно ще се заличава всичко от миналото, всички културни и научни ценности. Т.е те повече не ще заемат тази висока степен, която са заемали в нас, явявайки се достатъчни. Ще ги използваме като основа за постигане на нови степени – не повече.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →