Кога ще израснеш извън рамките на „малкия човек”

Баал Сулам пише за стремежа на човека точно да разпредели своя живот: „Същността на въпроса (за смисъла на живота) е останала неизменна в цялата своя сила и горчивина и понякога ни застига, нас възрастните, изгаряйки разума и унижавайки ни в праха, преди да ни се удаде да открием известната на всички „хитрост” – да се отдадем без да разсъждаваме на потока на живота, както вчера”.

„Малките” хора и малките деца се стремят към ред. Човекът определя за себе си ограничения, вмества се в определени рамки, които му помагат да се чувства в безопасност. Освен това, на тези „малки” хора им харесва йерархията в отношенията: „Този е над мен, а този – под мен. От този трябва да се страхувам, а онзи да уважавам”.

Много политици, психолози и социолози използват това. На него се основава също и религията. Та нали малкият човек винаги се е страхувал от силите на природата. Той е превъзнасял тези грозни сили, опитвал се е да се споразумее с тях, отнасял се е с почит към тях. И по такъв начин е строил особени системи на отношения с тези сили на природата.

Така била създадена религията. И за хората това било благо. Нали те ясно знаели какво се изисква от тях, и такова положение ги устройвало. Те като че ли се скривали зад това.

Но тъй като ние вече живеем в нова епоха, когато желанието за наслаждение си е прокарало път през всички тези ограничения, то вече нито светските, нито религиозните хора могат да удържат себе си в предишните рамки и да останат вътре в същия „поток на живота, както е било вчера”, когато без да разсъждават и анализират са изпълнявали предписаните действия и са изпитвали удовлетворение от това, че правилно реализират своя живот. Но днес такова положение на нещата не може да удовлетвори човека. Та нали всички тези действия не му дават отговор на въпроса: „За какво живея?”.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed