Въпрос: Човек, който знае, че целия свят е единна система може да започне работа върху поправянето си. Но какво да се прави с хората, които не знаят нищо за това и продължават да действат неправилно вътре в тази система, нанасяйки вреди на всички останали?

Отговор: Трябва да се опитаме да им обясним и колкото по-добре разберат, какво е необходимо за да се действа правилно, толкова по-добре ще бъде за всички.
Ти трябва да разглеждаш света като част от самия себе си, част която все още не е поправена и затова ти се струва външна. Но ако успееш да я поправиш, тогава ще я присъединиш към себе си, ще я почувстваш като част от себе си. По този начин се разкрива този процес на човека.
Ако ти наистина почувстваш в каква степен зависиш от всички останали – в този миг ще откриеш, че всички те са част от самия теб, само че не са ти подвластни. Буквално като твои собствени деца, които усещаш като неразривна част от себе си, а те не те слушат и не желаят да бъдат заедно с теб.
По този начин ти откриваш, че всички души, цялото човечество – те са част от твоята душа. Но на теб нарочно ти дават усещането, че те са отделени като чужди хора. Иначе поправянето не би било възможно. Ако аз изначално чувствах целия свят като самия себе си, нямаше да мога да се поправя. Именно защото усещам, че тези хора са ми чужди и ни дели разстояние, за мен става възможно да ги поправя. Ако чувствах тези части вътре в себе си, щях да се чувствам толкова ужасно, че дори нямаше да мога да се докосна до тях.
Затова Творецът ги е “извадил” извън мен, наоколо и ми е дал възможността да се отнасям към тях като към чужди хора. И ако аз пожелая отново да ги приближа до себе си и да получа от тях положително влияние, то по този начин аз ги поправям. Илюзията, че тези хора са чужди, отделени от мен – служи за благото на моето поправяне. Но в действителност, това са моите собствени, неотделими части.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Нашето време се отличава с това, че въпросът “В какво се заключава смисъла на живота?” става актуален за цялото човечество. Аз осъзнавам, че животът изисква нашето взаимно съгласие, отстъпки, разбиране, съществуване. А връзката помежду ни, необходима за нашето оцеляване, можем да създадем само използвайки методиката на Кабала. Затова днес виждаме, че желязната стена между науката Кабала и човечеството, за която говореше Баал Сулам, се разрушава.
Тази стена съществува от 2000 години, но сега се руши. Защото въпросите се появяват в съответствие с развитието на взаимоотношенията между хората. Именно там се намира мястото на разрушението и само там науката Кабала (и единствено науката Кабала) може да помогне.
Ето защо спасението само няма да дойде, човечеството няма да намери никакви регулатори, за да поправи нашето падение, но ще открие, че всичко зависи само от добрите отношения между хората. За необходимостта от правилни взаимоотношения говорят много хора, но никой не притежава средството за поправянето им, няма възможност за привличане на светлината, висшата енергия, силата на Природата. Ако те трябва да се свържат помежду си, издигайки се над егоизма си, няма да могат да направят това без помощта на науката Кабала.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→