Въпрос: Как да различим истинското отдаване от егоистичното ?

Отговор: Докато човек не е удостоен с разкритието на Твореца, неговото отдаване е само егоистично, т.е заради себе си. Също както когато ние правим услуга на приятел, мислим че ще получим услуга в замяна. При това отдаването трябва да е изгодно за нас: да получим повече, отколкото сме дали!
Но дори хората и така да отдават и да си помагат един на друг, като отчитат взаимните си интереси, дава възможност да почувстват ползата от тази взаимност (все още егоистична), от взаимния стремеж към равно добро, равновесие, обща увереност и започват да ценят свойството отдаване само по себе си. За нас ще е важен дори не резултата от отдаването само по себе си. а усещането на това свойство, неговото вътрешно осъзнаване, положителното усещане. По-нататък, ако човек получава от някакъв източник (постъпка или действие на друг човек) нещо по-добро, той започва да обича и да уважава този източник. Затова хората ще започнат да ценят свойството за отдаване, даващо им жизнена сила, поддръжка, увереност. Те ще започнат да придобиват това свойство, да се доближават до него. В резултат на това към тях ще дойде светлина, възвръщаща се от източника и те ще разберат, че си струва да отдават един на друг. Това наистина се нарича „вървете и работете един за друг”, а не в материален смисъл. Обществото, стремейки се към добър живот, несъзнателно ще започне да уважава отдаването и по такъв начин ще се доближи до разкриването на Твореца.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→