Въпрос: Съвременната икономика, а и целият наш живот представляват сами по себе си някакъв хаос, който трудно може да се регулира, контролира и прогнозира. Какво да правят хората в тази ситуация? Сега най-острият и много актуален въпрос е: какво умира и какво се ражда?

Отговор: Първото нещо, което трябва да научим от кризата и от сегашното неопределено състояние, е това, че независимо от нашата воля, ние се развиваме – правим го по някакви закони. Тези закони не са ни известни. Ако можем да ги предугадим – добре, ако не – не, от това нищо не се променя. Всички наши опити да променим нещо по-своему няма да доведат до нищо добро. Да знаеш законите на природата преди всичко означава да имаш още мъдрост и сили.

Въпрос: А какво да правим с тези знания след това?

Отговор: Днес всички наши опити да направим сами каквото и да е няма да доведат до нищо добро. Можем да предположим, че всички наши грешки също са програмирани от природата, за да ни научат на нещо. И по този начин ние се предвижваме.

Въпрос: Това не е ли фатализъм?

Отговор: Природата действително включва в себе си всичко – дори поведенческите подбуди, мотиви и действия на човек. В основата на всички негови проблеми стои това, че той отделя себе си от природата. Задачата на Природата е да научи човек да не го прави. Човекът трябва да разбере, че той e вътре в Природата, вграден е в нея.

Единствената задача на човек е интеграция на цялата природа под властта, под управлението, под желанието на човек, тоест привеждане в хармония, в равновесие на цялата система. Природата подтиква и учи човек. Сега може да му е страшно и болно. И всичко това е, за да разбере той, че цялата Природа е разединена, противоречива, кризисна само защото той, човекът, внася в нея този елемент. Той трябва да направи всичко възможно, за да събере всички части на природата заедно в единна хармония. Това зависи от всеки човек. Отделянето на човек от природата трябва да се прави, но само в степента, в която той може да я приведе в хармония.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →