Ню-Йоркски Обзор на Книгите, Извадки от симпозиума.

Джеф Мадрик: Имаме проблеми с жилищни пазар, който полудя.

Бил Брадли: Националното правителство вече вложи 12,7 трилиона долара под формата на гаранции и задължения във финансовия сектор на САЩ и ние вече похарчихме повече от 4 трилиона за тази криза. Държавната програма няма успех, банковите активи не се купуват.

Нийл Фегюсън: От края на 70-те години се наблюдава взривен ръст на съотношението дълг към брутния вътрешен продукт. Това е криза в световната икономика. И аз бих казал, че това е криза на самата глобализация.

Пол Кругман: Семействата в САЩ станаха свидетели на рязкото понижение на доходите им. Затова хората искат да пестят. Тези спестявания трябва да бъдат превърнати в инвестиции, но няма търсене на инвестиции дори при нулева лихва на банката. Това води до проблеми. Откъде ще се появят спестявания, които да финансират огромния бюджетен дефицит на САЩ? Кризата може да се окаже самоусилваща се и да ни задържи в капана си за доста години.

 Нуриел Рубини: Безусловно това е най-тежката финансова криза, икономическа криза и рецесия от времето на Великата Депресия. Ние все още продължаваме да се свиваме с много бързи темпове. Перспективите за Европа и Япония през тази, и следващата година са още по-лоши. В повечето развити страни работите ще бъдат по-зле отколкото в САЩ.
Урокът от Великата Депресия е достатъчно ясен: започна се с краха на фондовата борса през 1929 г. и завърши с края на Втората световна война. И така, войната е следствие неприемането на належащите мерки в краткосрочна перспектива.
Политиците започнаха да приемат, че саморегулирането е възможно най-доброто, а това означава, че изобщо няма регулация. Целият модел на саморегулация и пазарна дисциплина понастоящем претърпя пълен крах.

Джордж Сорос: Финансовата система фактически рухна, а реалната икономика започна свободно падане и това се оказа глобално. Пазарите се разглеждаха в качеството на саморегулираща се система. Тази парадигма се оказа лъжлива. Когато хората смятат, че тази криза е същата като предходните финансови кризи, те правят грешка.
Нека погледнем истината в очите, в продължение на 25 години ние консумирахме повече отколкото произвеждахме.

Робин Уелс: Ние се намираме в противоположна ситуация в отношенията си със страните- износителки. Можем да забележим завой в посока към протекционизма.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→