Изучавайки статистиката за отрицателните обществени явления в различни страни – процентът на затворените в затворите, броя на хората, употребяващи наркотици, страдащите от депресии, разводите, насилието в семейството, отчуждеността между родителите и децата – ние неочаквано се сблъскваме с много интересни резултати.
Оказва се, че в бедните страни такива проблеми почти няма. Ако предложиш лекарство за депресия в Африка – те не разбират какво е това. А в Европа всички го използват, всеки има нужда от личен психолог.
В крайна сметка се изяснява, че проблемът не е в бедността, а в разликата между нивата на живот – в това как аз оценявам себе си спрямо другите, доколко сме неравни помежду си, та нали равновесието – това е закон на природата. Затова колкото обществото е по-малко балансирано, толкова повече проблеми има в него: престъпления, наркотици, депресии, разводи и т. н. А колкото нивата, на които се намират членовете на обществото са по-близо едно до друго, толкова тези проблеми са по-малко.
Може да живеят в пещери и да се чувстват щастливи, и може да живеят в абсолютно благополучие без каквито и да е проблеми – ако така живеят всички. Проблемите се появяват само от неравенството, тъй като именно липсата на равновесие се явява причина за всички беди.
Но да се доведат хората до равенство не е лесно, тъй като това противоречи на егоистичното желание. Затова е необходимо на човека да бъде дадена компенсация: какво ще получиш ти от това, че ще бъдеш равен с всички? Сега твоето желание е да бъдеш над всички. Кабала обяснява, че да постигнеш и да живееш в равенство е възможно само чрез разкриването на Твореца. Това разкриване ще запълни всички пустоти, и ще послужи като възнаграждение за отстъпката да бъдеш равен с всички.
Обществото вече разбира, че неравенството поражда злото, защото противостои на основната сила на природата, съгласно която всичко трябва да бъде балансирано, хармонично, в равновесие. От Безкрайността, с нейното абсолютно равенство ние получаваме напълване и затова всяко противоположно на това явление усещаме като разрушение.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→