Въпрос: Вие казахте, че ако човек започне да действа за отдаването ще придобие жизнена сила и увереност. Какво именно ще се промени?

Отговор: Светът ще го приеме, ще го цени, ще го награди със знаци на уважение. Това ще бъде стимул за неговия егоизъм да се издигне по-високо, още повече да отдава, още повече да се гордее с това.
Мястото на злата конкуренция ще заеме добрата конкуренция и постепенно хората ще започнат да ценят свойството отдаване, носещо им уважение, значимост в очите на обществото, чувство за собствено достойнство. Усещането, че именно това свойство му носи добро, ще привлече към него всеобщо уважение. Човекът ще почувства в отдаването източник на жизнена сила и ще се стреми към нея.
Ти се опасяваш, че отдаващите ще бъдат използвани? Но ние говорим за общество, което чувства, че няма избор и само с помощта на взаимната връзка може да се спаси от унищожение. А днес никой не иска от теб такива действия – днес те не са нито ценени, нито необходими. Но няма да мине много време и в обществото ще се проявят такива проблеми, че ще бъде ценен всеки, който е способен да помага на другите.
Сега твоето отдаване не е нужно на никого. Ние сме отдалечени: ти не си ми нужен, аз не съм ти нужен. Ако ти искаш да ми помогнеш, това ми се струва подозрително. Но ако аз не мога самостоятелно да се придвижвам и някой е готов да ме поддържа, то аз го приемам като мой спасител! Затова ще чакаме, защото без потребност нищо няма да се реализира.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →