Тъй като всички сме излезли от общата единна система, наречена „Адам”, чиито връзки се нарушили („Грехопадението на Адам”), то при поправянето на тези връзки хората ще започнат да ценят действието поправяне (отдаване и любов) като възвишено и велико.
Към това уважение на възстановяването на връзките ще ме задължи общественото мнение. Обществото ще превъзнася поправянето на връзките между хората, защото ще оцелява благодарение на тяхното възстановяване. Такива действия ще спасят хората, ще им дадат живот, енергия, кислород, храна, безопасност. На тях и на техните деца.
Идеята, методиката и практиката на поправянето (възстановяването на отдаването и любовта между хората – части на системата) ще станe важна и уважавана дотолкова, че човекът ще пожелае да се намира в нея дори без егоистична изгода за себе си. И тогава от егоистичното състояние („ло лишма”), ще се устреми към „лишма” – самоотверженото отдаване и любов.
Ние виждаме по примерите от нашия свят, как великият човек, дори да е негодник, например, Хитлер, Сталин, каквато и ненавист да предизвиква в нас – привлича и извиква уважение.
Същото е и със свойството отдаване: макар по начало да го ненавиждаме, вследствие на общественото уважение към него като към велико и необходимо, ние ще започнем също да се отнасяме с уважение към него, ще пожелаем да бъдем в него.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →