„Всеки ловец би искал да знае, къде се намира фазанът ” – се казва в една детска приказка. Благодарение на нея дори най-малкото дете знае, че в дъгата има седем цвята. Дори и у възрастните това също не предизвиква съмнение, в руско говорящите възрастни. Но в английския език дъгата се състои от шест нюанса: синият (индиго) и светлосиният се обединяват в един цвят – blue (синьо). А в езика на индианското племе тарахумара, колкото и да ни се вижда странно, изобщо няма разлика между синия и зеления цвят. Анализирайки тези факти, учените стигнали до извода, че структурата на езика се определя не само от мисленето, но и от способността за опознаване на външния свят. Най-концентриран израз тази идея е получила в така наречената хипотеза на Сепира Уорфа (Sapir Whorf hypothesis).

(more…)

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Какво вие наричате ново поколение?

Отговор: Ново поколение – това е следващото ниво от развитието на човечеството, преход от животинско, егоистично и инстинктивно ниво, където ние се опитваме да регламентираме нашите инстинктивни, животински и егоистични желания (и това се нарича наше човешко общество, цивилизация) към цивилизация, където всичко ще бъде регламентирано от любовта към ближния.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Въпрос: Да допуснем, че ме е връхлетял някакъв удар. Уволнили са ме от работа. Чувствам се зле. И какво: аз въпреки това ли съм длъжен да се прилепя към Твореца?

Отговор: Именно това се случва днес със света. Светът получава удари. Ще има още много такива. Всичко това е необходимо, за да достигне човекът онази първа точка, където ще може да отмени своето его.
Възможно е много хора вече да не се нуждаят от повече удари – може би от съвсем малко. Нали всичко зависи от това, колко отдавам на другите. Може би отменяйки себе си, аз съм длъжен да получа от Твореца съвсем малко, подобно на клетките на костите, които живеят и съществуват в много ограничени рамки.
Затова съм готов да се откажа от своето его, което Творецът е поставил в мен, при това само за да се прилепя към Него. Възможно е с това да завърши поправянето на по-голямата част от света.
И това отказване е най-лекото за теб. Та нали няма от какво да се откажеш. Какво имаш? Нима това ти носи някакво удовлетворение? Погледни: вече целият свят разбира, че всички тези наслаждения нищо не струват. Все още ударите са малко, и хората вече са готови да се откажат от всичко.
По такъв начин Висшият ни приближава към себе си. Той ни казва: „Всички вие сте свързани заедно, и в тази връзка между вас всеки разкрива колко разрушително е неговото лично его”. Това постепенно се изяснява.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

За повечето от нас, които живеем в тази страна, настъпи много трудно време. Ние се занимаваме с избори в една напълно поляризирана Америка. Финансовата ни система е буквално разбита, а заедно с това и нашето имущество. Лидерите на нашата страна не са сигурни какво точно трябва да бъде направено по този въпрос. Изглежда така, сякаш цялата основа, върху която е изградена системата става неустойчива. И хора като тебе и мене започваме да клатиме глава питайки се “Какво се случи”? Как стигнахме до такава ситуация? Как така газта, храната и най-малкото дребно нещо, нужно за оцеляването ни станаха толкова скъпи. Има ли изобщо политици, на които да можем да се доверим? Нужно ли е, или не, да бъдем в тази война? Осланя ли се првителството на народа, чрез народа и за народа? Толкова ли се промениха американците?
Древната мъдрост на Кабала има отговор за това. Тя говори за програма, която стои над нашите действия. Тази програма не е ласкава що се отнася до човека. Но ако някой се замисли за малко, то тя започва да придобива смисъл. Програмата е много проста, “Как мога да получа максимум удоволствие с минимум усилие?” Как да се чувствам добре? Как мога да имам повече?
(more…)

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Пристрастен ли си към вещите, които притежаваш? Има шанс да си. Ние сме нация консуматорска и това стана наша първична идентичност. 
Според книгата „Епидемията” (Affluenza): Всички ние консумираме епидемиологично, ние живеем за да купуваме, и фактически, купуваме и изхвърляме толкова много неща, че изразходваме повече средства за торби за боклук отколкото 90% от съществуващите в света 210 държави изразходват за всичко останало.
Безкрайното преследване на повече вещи се превърна в нещо, като социално предаваща се болест, заразяваща душата ни и заплашваща да разруши не само природата, но и собственото ни семейство и общество. Нещо повече, за да получат вещите, които искат, хората често прибягват до всякакъв вид безскруполни действия.
(more…)

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Много пъти съм чувал от Вас, че съществува само желание и че само то определя всичко. Защо тогава всички онези желания, които имам в живота не се изпълняват?

Отговор: Защото освен твоето желание има Програма на творението. Има някакъв план. Съгласно този план цялото творение едновременно се придвижва към своята първоначално зададена цел. Такова придвижване към целта се нарича придвижване според времето (беито) – всичко се случва в своето време.
Но човекът се състои от желание и затова чувства неговото напълване – наслаждение или опустошение – страдание. И по този начин усеща върху себе си действието на програмата, която използвайки нашето желание за напълване – наслаждение ни управлява. Нали ние по неволя винаги се стремим към наслаждение и се опитваме да избегнем страданието.
Ако ти сам поискаш да реализираш програмата на творението (да достигнеш целта бързо и приятно), а не посредством приближаващите те удари, то можеш да промениш това, управлявайки своите желания според правилото: „Направи своите желания като желанието на Твореца”.
Сметката е много проста само ако в теб има такова желание. А какво е това „желание на Твореца”? Това означава, че всеки път пред теб се разкрива някакъв еталон. В своя живот ти всеки път усещаш пропастта, лежаща между теб и онази форма на Твореца, която ти се разкрива.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Абстракт: Докато на жените им се отдава да бъдат по-щастливи от мъжете в ранна младост, то в средна възраст е точно обратно. Кабала обяснява, че разликата се дължи на различните желания на мъжете и жените. Какво може да направи жените истински щастливи?

Жената: Растящо желание за Щастие.

Съвременното изследване, което ще бъде публикувано в следващото издание на „Списание за Щастието”, показва, че докато жените започват съзнателния си живот по-щастливи от мъжете, в по-средна възраст, те са по-малко щастливи.
Защо жените са все недоволни?
Е, хубаво е че не сме, защото има мотивиращата сила, която стои зад цялото развитие! Всяко нещо, което усещаме като движение към някаква друга част на света или и най-малката промяна на вътрешното настроение, се случва само защото ние усещаме дискомфорт и не сме в състояние да изпитаме удоволствие в настоящия стадий, така че искаме да направим усилие за да достигнем ново състояние. Тази сила ни принуждава да растем и да се развиваме. Макар че съвременното изследване за щастието да е ограничено (то проследява само два фактора, които влияят върху усещането за щастие – финансии и семейство) то е важно, защото разкрива, че мъжът и жената формират стремежите си различно. С други думи, нашите желания са различни.
Ако търсим шаблон, то ще открием, че мъжете са често задоволени с играчки и игри, особено скъпо платени неща като дом, коли, пътешествия и спорт. Жените също си падат по някои от тези неща, но те също така мечтаят за нещо повече от това. С възрастта жената започва да разбира, че тези неща не водят до задоволяване на желанията. Особено ние започваме да разбираме, че независимо колко пари заработваме, колко сме случили на семейство или колко сме напреднали в кариерата, ние все още не сме напълно щастливи.
(more…)

Filed under: Мъжът и жената - No Comments→

Наскоро по новините съобщиха, че в Русия бизнесмени, които искат да сключат сделка помежду си, са започнали да се обръщат към архиепископа като свидетел и гаранция, че никоя от страните по сделката няма да измами другата. Те не вярват на никого, няма към кого да се обърнат и взаимно не си вярват. Затова от безизходица се обръщат към представител на църквата.
Но и това не е изход. Какво ще правят , ако договорът бъде нарушен от едната страна или дори от двете едновременно? Възможно е и по такъв начин единият от тях да се опитва да приспи бдителността на другия. Ще убият архиепископа? И защо той трябва да поема върху себе си отговорността за действията на някой от тях? За процент от сделката? Да не би и двамата да вярват повече на думата си, дадена с посредничеството на архиепископа и това да им е по-скъпо дори от парите? Длъжен ли е също така архиепископът да подпише договора между тях, за това , че дават обещание да бъдат коректни един спрямо друг?
Започва да се случва нещо ново и интересно: човек търси силата на вярата у другия, защото вижда, че иначе не може да подпише един прост бизнес-план, стандартен договор, сделка. Това вече е много характерен пример за разкриване на интегралното кли в този свят, връзката с който е егоистична. И случаи като този зачестяват. Хората се чудят как да намерят връзка помежду си, защото без такава вътрешна връзка между тях, всякакви други отношения зациклят.
Ако в света се разкрива този недостиг на връзки, към тази липса у всеки можем да се обърнем с обяснението за възникване на нови, добри условия за нашето съществуване, обвързано с Природата. Хората вече откриват, че отсъствието на връзка между тях ги задушава, не им позволява да търгуват, да развиват промишлеността. Светът загива, защото без връзката помежду си няма да оцелеем – точно както тялото не може да оцелее без връзка с всички свои части.
Целият живот се базира на връзката между различните части на тялото и обществото. А прогресът зависи именно от добрата връзка на различаващите се една от друга части, определя се именно от връзката в различията. В това се състои източникът на живота. Него търсят сега подсъзнателно хората. Иначе човешкото общество деградира и отива към упадък – без връзката между частите, тялото умира.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Възпитание по метода на възнаграждението и наказанието вече съществува. По какво се отличава от него кабалистичната методика?

Отговор: Отличава се по това, че в човешкото поведение се въвежда нова програма. Длъжни сме да препрограмираме поведението си, та нали днес човекът “навлезе” в новия, глобален свят и не знае как да се отнася към него.
Необходимо е, да се дадат модели за поведение в глобалния свят: за връзката ни един с друг, за взаимността, разбирането и оценката на приноса, който внасят нашите действия в общата система. В противен случай глобалната мрежа не може да просъществува. Не бива с действията си да причиняваме вреда , на която и да било част от общата система и да смятаме това за добро – то касае и теб.
Затова е необходимо да покажем, че дори незначителното, дребното така да се каже зло, нанася огромни щети на цялата система. Какво глобално може да произлезе от това!? Ами опитайте се да елиминирате който и да било орган в човешкото тяло – и вижте какво ще се случи! Веднага ще се задейства реакция на целия организъм! От подобни примери трябва да се научим на правилно поведение в глобалния свят.
Това означава, че всяко положително или отрицателно поведение на човека в обществото, причинява в отговор огромно, умножено от мощта на това обществото, възнаграждение или наказание. Оттук може да се види, как всеки може да печели или губи “на едро”. Та нали обществото – това е печалба умножена по 7 милиарда, идваща в отговор на твоите действия. Съществува ли банка, позволяваща ви да спечелите 7 милиарда пъти повече от внесеното, при това веднага? А тук – това е възможно!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→