Пристрастен ли си към вещите, които притежаваш? Има шанс да си. Ние сме нация консуматорска и това стана наша първична идентичност. 
Според книгата „Епидемията” (Affluenza): Всички ние консумираме епидемиологично, ние живеем за да купуваме, и фактически, купуваме и изхвърляме толкова много неща, че изразходваме повече средства за торби за боклук отколкото 90% от съществуващите в света 210 държави изразходват за всичко останало.
Безкрайното преследване на повече вещи се превърна в нещо, като социално предаваща се болест, заразяваща душата ни и заплашваща да разруши не само природата, но и собственото ни семейство и общество. Нещо повече, за да получат вещите, които искат, хората често прибягват до всякакъв вид безскруполни действия.
(more…)

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Много пъти съм чувал от Вас, че съществува само желание и че само то определя всичко. Защо тогава всички онези желания, които имам в живота не се изпълняват?

Отговор: Защото освен твоето желание има Програма на творението. Има някакъв план. Съгласно този план цялото творение едновременно се придвижва към своята първоначално зададена цел. Такова придвижване към целта се нарича придвижване според времето (беито) – всичко се случва в своето време.
Но човекът се състои от желание и затова чувства неговото напълване – наслаждение или опустошение – страдание. И по този начин усеща върху себе си действието на програмата, която използвайки нашето желание за напълване – наслаждение ни управлява. Нали ние по неволя винаги се стремим към наслаждение и се опитваме да избегнем страданието.
Ако ти сам поискаш да реализираш програмата на творението (да достигнеш целта бързо и приятно), а не посредством приближаващите те удари, то можеш да промениш това, управлявайки своите желания според правилото: „Направи своите желания като желанието на Твореца”.
Сметката е много проста само ако в теб има такова желание. А какво е това „желание на Твореца”? Това означава, че всеки път пред теб се разкрива някакъв еталон. В своя живот ти всеки път усещаш пропастта, лежаща между теб и онази форма на Твореца, която ти се разкрива.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→