Един от моите ученици в Америка ми изпрати писмо. Той пише, че влязъл с жена си в един магазин и видял редяща се опашка за оръжие. Там имало различни видове оръжия, дори картечница. Наистина, все още не била купена. А продавачът казал, че е възможно някои от видовете оръжия да не стигнат в склада и че може би ще се наложи да почакат, докато бъде изпълнена поръчката.
И всичко това, защото хората като че ли са си изгубили ума и се втурват да купуват оръжие! Така както преди настъпване на глад, всички се запасяват с продукти – така и сега хората се снабдяват с оръжие. И срещу кого ще бъде насочено то?
Нима са изплашени, че някой ще нападне Америка? Те се страхуват, че гладът ще ги доведе до такова състояние, когато ще започнат да се нападат един-друг, да крадат един от друг! И така ще бъде по целия свят. Именно оттук ще дойде осъзнаването на злото!
Нали днес всеки човек иска да се скрие в своя дом (или бункер!), където до самата смърт ще има храна, лекарства и всичко останало. И този бункер ще може да издържи срещу целия свят. Именно това днес инстинктивно иска нашето его.
Човекът е длъжен да мисли за своя утрешен ден, длъжен е да се погрижи за себе си – но е длъжен да помисли и за това, че утре ще постигне съединяване с всички, и тогава няма да му се наложи да ги използва, за да напълни себе си с необходимото.
А какво правят днес американците? Все повече и повече се отделят един от друг. И затова се приближават към осъзнаването на злото. Но всичко това е преддверие към доброто състояние. Те ще открият, че пътя е грешен, но само след като го преминат.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→