Въпрос: Човек работи по 12 часа, след това се занимава със семейството си, изпълнил е всичките си задължения, а като отиде в супермаркета се оказва, че няма хляб. Какво трябва да поправя той?

Отговор: Той няма да ходи на работа – а няма и да има такава, защото никой не се нуждае от това, което прави. Всички предишни връзки престават да действат.
Старият подход гласеше: след като излезеш сутрин, иди и излъжи цялото човечество, прибери се в къщи с всичко онова, което си успял да откраднеш, отмъкнеш, спечелиш – всичко това е твое. Колкото по-умен си, толкова повече печелиш, колкото по- хитър – толкова повече успяваш.
Но сега не е така. Днес действа законът: в съответствие с участието ти заедно с останалите в общата система, в такава степен ще преуспяваш и ще печелиш. Колко? Толкова, колкото ти е отредено да получиш съгласно общата свързваща ни мрежа, за осигуряване на един нормален живот, за да пожертваш всичко останало за благото на общата система.
Никой не те е питал дали искаш да се родиш. И сега пак никой не те пита – желаеш ли този нов свят или не. Твоята свобода на избор се заключава само в това, да слушаш и да се стараеш да учиш – ако искаш. А ако не пожелаеш, насила ще бъдеш доведен до свободния избор.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →