Стопанка на съдбата
Планиран ли е нашият живот до най-малките подробности? Или съществуваме в потока на случайните събития и срещи?
Ирина влезе в тясна улица с еднопосочно движение, молейки се за място за паркиране. Предстоеше и първата среща, след като се разделиха с Андрей. Шестте години, преминали в безплодни опити да превърне неуспешната връзка в история на любовта приключиха. Този мъж никога не е имал намерение да се ожени за нея, и не е важно колко пъти е казвал: „Разбира се, но само не сега“ и „Защо трябва да се бърза?“
Днес Ирина ще се срещне с друг мъж. Ето ти късмет – отлично място за паркиране, при това – безплатно. От стоящата редом кола излиза младеж. Той гледа към нея и се усмихва. Тя окуражително намига в отговор и с леки стъпки се отправя към ресторанта (с грация и кралска осанка, естествено), минавайки покрай красавеца …
Посърналата физиономия, посрещаща я на входа, за секунди сваля нивото на адреналина. Настроението й се разваля. Още секунда и Ирина би се върнала обратно. Но към нея вече са протегнали ръка: „ Много ми е приятно, Виталий“.
След няколко уморителни часа, прекарани на срещата, разочарованата Ирина се прибира в къщи. Това ли беше нейният дългоочакван успех? Задава си риторичния въпрос ту злобно, ту отчаяно. Разбира се, не всичко е толкова тъжно. Особено, ако се утешиш с двойна порция сладолед с орехи и сметана. В горчив шоколад, със стафиди.
(още…)