За да разберем какво трябва да поправи в себе си човекът, е необходимо да изясним по отношение на кои желания той притежава свободна воля, а не просто се подчинява на законите на природата. Поправянето се случва в желанията, които не са свързани с тялото, а с развитието на човека. Това са онези желания, които зависят от обществото. Те се делят на три вида: богатство, власт и знания.
Всичко, което човекът иска да получи чрез покупка, той усеща като „То е мое. Аз мога да купя целия свят и той да ми принадлежи!” – всичко това се отнася за парите и богатството.
Ако аз обаче получа света не, за да го притежавам, а за да се сдобия с уважение от него, то това се нарича власт.
Желанието за богатство е по-примитивното ниво, тъй като то се подразбира като желание да взема нещо ценно и да го „присъединя” към себе си”. Желанието за власт означава, че извън мен трябва има личност притежаваща определен авторитет, която искам да ме уважава и да се отнася към мен така, като че ли съм по-висш от нея.
Желанието за знания е стремеж към още по-голяма власт. Например, някакъв учен седи в своя ъгъл и се занимава с наука…
Какво отношение има това към най-високото ниво на развитие? Желанието за знания не означава, целият свят ми принадлежи, както е при желанието за богатство. Не означава, че човек ще уважават в мен силата, а аз ще се наслаждавам от „несъответствието” между нас както е при желанието за власт. Желанието за знания означава, че аз ще подчиня на себе си човешкия разум. Той е привързан към мен като куче и аз управлявам всички негови мисли. Няма по-голяма власт от тази. Това е много жестока, силна, безжалостна и безпощадна проява на егоизма.
(more…)

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Когато в детската градина бият моето дете, то има ли право да отвърне? Ако това не се допуска, детето губи увереност, децата ще го бият, ще бъде огорчено, ще чувства отсъствие на справедливост и ненавист към оскърбителя, става зависимо, научава се да се оплаква на възпитателя и своята майка.

Отговор: Крайната цел е ясна – да се установят дружески отношения между децата. А така се полага изпит! Едното не противоречи на другото. Да се бият като равни и да им се обяснява, че по-добре е да играят заедно. Това вече е работа на възпитателя.

Въпрос: Вие казвате, че детето не се наказва, както се наказва животното. От друга страна, аз съм чувала, как Вие казвате, че в определени случаи да се удари детето – това е нормално. Как да се справя със ситуацията, когато разговорите и обясненията не помагат? В каква степен трябва да проявява твърдост? Къде е границата?

Отговор: Това е многообхватен въпрос! Ние имаме специалисти по кабалистическо възпитание – обърнете се към тях на адрес.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→