От беседите на кабалиста, професор М. Лайтман с доктора на науките Валдас Рапсевичюс, участник в световния експеримент с андронния колайдер.

В. Рапсевичюс. Добър ден! Пристигнах от Швейцария, където участвам в експериментите, провеждащи се с андронния колайдер. Целта им е да бъде открита частицата, от която е започнало всичко, най-малката тухличка, от която е създадено мирозданието. Този “бозон Хикс” – частицата, която „отговаря” за масата, доколкото масата, гравитацията е една от основните сили на вселената.
Тези експерименти могат да дадат много интересни резултати …

М. Лайтман. Или напротив, могат да покажат, че стоим пред някаква стена, зад която не можем нищо да усетим.

В. Рапсевичюс. Да. Това е изход, от който учените не се страхуват, но мислят, че би се отразил много зле на по-нататъшното развитие на науката.

М. Лайтман. Аз мисля, че за науката не може да има лош изход, защото по принцип, ако се опитваме да разкрием истината, без значение каква е тя.
Може би, тя ще ни спре, и ние няколко десетилетия, ще продължим да търсим по какъв начин да навлезем по-навътре в мирозданието: да започнем да го усещаме, да го изследваме. Възможно е, за това да ни потрябват абсолютно различни уреди.
Ние постигаме света чрез нашите пет органа на чувства. Според науката Кабала, времето, пространството, движението съществуват в нас като наши вътрешни параметри.
Можем да си мислим, че пространството може да бъде многоизмерно, но все едно го свеждаме до триизмерно. Не сме в състояние да излезем от рамките на петте органа на чувствата, и това ограничава нашето възприемане на реалността. Т. е. възможно е реалността около нас да бъде съвършено друга… Приборите, които създаваме днес – допълнителни уши, допълнителни очи – само разширяват нашия диапазон. Ето в това се състои ограничеността на нашата земна наука. Дори в този колайдер да се случват някакви явления, аз не мога да ги усетя с помощта на каквито и да е прибори, не мога да ги уловя.
Природата е безкрайна. И когато видим, че всъщност качествено не можем да разкрием нещо ново, ще се окажем пред стена, а тази стена – това са нашите собствени, лични ограничения, тогава учените може би ще се вслушат в мнението на кабалистите. Това е съвършено друг подход: възможност да развиеш допълнителен орган на усещане, с помощта, на който ще можеш да уловиш света, който е извън теб.
Не е важно в какви измерения, не е важно има ли в него време, пространство, преместване – ще го усетиш такъв, какъвто е. Надявам се учените да стигнат до това.

(more…)

Filed under: Наука - No Comments→

Въпрос: Често си представям и усещам мислите си, като запълнена с различни желания аудитория. Една доста голяма група желания, се проявява като противници на Кабала, които привеждат следните аргументи: “Ние не можем да си представим живота без един широк спектър от чувства, включващ болка, страдание и отрицателни емоции. Какво ще се случи с изкуството: музика, театър, кино? ”
Сравнението, критиката, конкуренцията са базови за нашето съществуване. Какво по-добро може да има от това? – Мир, вечност, блаженство – каква скука!
Ние желаем частица от това щастие, но не всеки и не винаги. Как ще живеем без драми и сълзи?

Отговор: Вие си представяте духовното застинало, като една скучна райска градина. Но настоящите драми съществуват само заради стълкновението на нашата природа с Твореца. Всичко ставащо до сега не е нещо повече от “детски плач”, защото ние въобще не осъзнаваме къде се намираме. Като новородените, ние плачем от дребни обиди и се смеем от малки радости. Отстрани това наистина изглежда смешно. Така или иначе ще надрастнем това състояние. Ще разберем до каква степен сме ограничени в нашето изкуство. Ние изразяваме само нашия дребен земен егоизъм и драмите произтичащи от него. Тези “драми” са измислени и само защото вие не сте ги надрастнали, или просто са ви учили да страдате, държите на тях. Културата се намира в криза, не по-малка от всичко останало. Ще ви се наложи да търсите начини за изразяване на съвременните болки на човечеството, а не чрез отминалата класика. Нали все пак културата изразява вътрешната душевност на поколението и затова се променя.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→