Въпрос: Робърт Кийосаки вече отговори на въпроса за възпитанието в книгата си “Не ходи на училище”. Той пише, че когато учителят нарежда да се решават задачи самостоятелно, без възможността да бъде подсказано на по-слабите ученици, при това с риска да бъдеш наказан за такова деяние, в този момент се пораждат наченките на дивото класово общество. Когато детето желае да помогне, да подскаже, то трябва да бъде окуражавано, а напротив, то получава наказание.
И изобщо цялата история на училището, е история за възпитаването на индивидуалисти-егоисти, даване на оценка за това кой е по-добър и т.н.
Ако в училищата ни учеха да работим в екип, където децата са принудени да се обединят, за да стигнат до някакво решение, бихме подготвили съвършено различна генерация.
И така, всички пороци на егоизма се подхранват още от ранна детска възраст именно в училищата.

Отговор: Съгласен съм с Вас. Ние се опитваме да решаваме тези въпроси в новосъздаваната система за възпитание. Главното тук е създаване на обкръжение, което ще създава у всеки стремеж към коопериране.
Училището – това на първо място е правилно организирано общество на деца, което по определен начин изгражда всяко, намиращо се в училището дете. Принуждава го със своя пример, своите ценности и цели да стане формиран по определен начин човек.
Такова нещо в нашия свят засега няма. В нито един интернат. И не може да има, защото целта не е постигане на съвършенство, не е подобието с Природата и затова при такова възпитание няма проникване на поправящата светлина Ор Макиф, докато всъщност ни поправя тя, а не обкръжението. Обкръжението само я привлича. Затова няма да заработи нито една система (методика) на възпитание освен кабалистичната – притегляща към човека изправящата го сила (светлина).

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment →