В Кабала всичко е открито пред тебе

От беседите на кабалиста, професор М. Лайтман с доктора на науките Валдас Рапсевичюс, участник в световния експеримент с андронния колайдер.

В. Рапсевичюс. Добър ден! Пристигнах от Швейцария, където участвам в експериментите, провеждащи се с андронния колайдер. Целта им е да бъде открита частицата, от която е започнало всичко, най-малката тухличка, от която е създадено мирозданието. Този „бозон Хикс“ – частицата, която „отговаря“ за масата, доколкото масата, гравитацията е една от основните сили на вселената.
Тези експерименти могат да дадат много интересни резултати …

М. Лайтман. Или напротив, могат да покажат, че стоим пред някаква стена, зад която не можем нищо да усетим.

В. Рапсевичюс. Да. Това е изход, от който учените не се страхуват, но мислят, че би се отразил много зле на по-нататъшното развитие на науката.

М. Лайтман. Аз мисля, че за науката не може да има лош изход, защото по принцип, ако се опитваме да разкрием истината, без значение каква е тя.
Може би, тя ще ни спре, и ние няколко десетилетия, ще продължим да търсим по какъв начин да навлезем по-навътре в мирозданието: да започнем да го усещаме, да го изследваме. Възможно е, за това да ни потрябват абсолютно различни уреди.
Ние постигаме света чрез нашите пет органа на чувства. Според науката Кабала, времето, пространството, движението съществуват в нас като наши вътрешни параметри.
Можем да си мислим, че пространството може да бъде многоизмерно, но все едно го свеждаме до триизмерно. Не сме в състояние да излезем от рамките на петте органа на чувствата, и това ограничава нашето възприемане на реалността. Т. е. възможно е реалността около нас да бъде съвършено друга… Приборите, които създаваме днес – допълнителни уши, допълнителни очи – само разширяват нашия диапазон. Ето в това се състои ограничеността на нашата земна наука. Дори в този колайдер да се случват някакви явления, аз не мога да ги усетя с помощта на каквито и да е прибори, не мога да ги уловя.
Природата е безкрайна. И когато видим, че всъщност качествено не можем да разкрием нещо ново, ще се окажем пред стена, а тази стена – това са нашите собствени, лични ограничения, тогава учените може би ще се вслушат в мнението на кабалистите. Това е съвършено друг подход: възможност да развиеш допълнителен орган на усещане, с помощта, на който ще можеш да уловиш света, който е извън теб.
Не е важно в какви измерения, не е важно има ли в него време, пространство, преместване – ще го усетиш такъв, какъвто е. Надявам се учените да стигнат до това.

В. Рапсевичюс. По повод на времето. Времето – това е постоянната смяна на събития, а ние го измерваме според тези събития. За нас те се явяват като еталон. А какво са човешките часове, и по какво се различават от „неживите“? Виждаме, че понякога времето за човека минава бързо, а понякога – бавно.

М. Лайтман. Има астрономическо време, което се измерва на нивото на неживата природа. Фиксираме го, съпоставяйkи въртенето на слънцето, луната, земята – едно спрямо друго.
Ние не внасяме в него човешката съставна, и то спрямо нас е абсолютно. А има и време, което вече определяме спрямо себе си. Но във всеки случай, и астрономическото време и моето лично, и едното и другото, се определят от моите усещания.
В духовния свят времето е само последователност от събития. Няма усещане за промеждутък между тях. Времето е така концентрирано, че събитията следват с „нулева “ честота едно след друго. Т.е. ти фиксираш само събитията, не можеш да фиксираш времето, в което са се случили. Излиза, че няма време, а просто последователност на действията. Същото е и с преместването. Няма преместване, защото няма пространство. Как така „ няма пространство“? В нашите представи всичко се намира в някакъв обем. А в духовното – не. В духовното това са качества, които се променят, а промяната на качествата само по себе си представлява преместване.
Аз мисля, че на науката и предстои влизането в такава система от координати, в такова измерение. В най-скоро време учените ще разкрият необходимостта от това. Тогава вместо термина „притегляне“ (това, по принцип, е основен проблем на физиката, който между впрочем не могат да решат – каква е природата на притеглянето) ще започнат да използват кабалистичното определение – желание. В Кабала то се явява основно. Желанието да вземеш, да погълнеш, желанието за изпълване – това са всъщност силите на притегляне.
По принцип, нищо друго не е създадено, освен желанието за получаване. И съответно ако се издигнем над него, над силата на това притегляне, над силата на това желание, ние влизаме в духовното пространство, където всичко е построено обратно на силата на притегляне – върху силата на отдаване.
Именно върху съпоставянето на тези две сили – привличане и отблъскване, или получаване и отдаване – е построена науката Кабала. Нашата земна наука се приближава към същите тези два основни параметъра.

В. Рапсевичюс. Да, интересно. Това е толкова различно пространство на понятия и знания…
Между другото, в мен се появи следната асоциация. В детекторите, които служат за откриване на плазмата на кварките, също има такова понятие, като „събитие“. Тези
четири детектора сами по себе си се явяват много сложни технически устройства .
По принцип, това са огромни магнити – „бъчва“, около 15 метра в диаметър и дължина до 30 метра. За секунда там се събира такъв обем от информация, който може да се сравни с информацията, получена за цялата история на човечеството.

М. Лайтман. Виждаш ли, там всичко е построено върху притеглянето. Необходимо е да се събере цялата тази информация, да се концентрира, да се стесни, и чак тогава нещо да се определи. Т.е. практически, това ще бъде един вид символ и резултат от цялата нашата земна наука.
Науката кабала казва: „ Нищо не събирай, а напротив, влез в антиматерията -не
в получаващата, а в отдаващата . И тогава ще откриеш онези сили, които всъщност действат в нашия свят „.
Кабала говори за това, че сме длъжни да излезем от своите егоистични чувства и
сметки, т.е. от тези детектори, с помощта на които искаме всичко да определим, да разберем. Не се занимавай със силата на притегляне, не си мисли, че това е най-главното.
Ти ще я разбереш само когато започнеш да се издигаш над нея, да преминеш в силата на отдаване. Само тогава ще разбереш природата на притеглянето.
Постъпвайки по този начин, ние започваме да използваме, да реализираме такива сили, които липсват в нас, но се намират извън нас и са готови за употреба.
Да фокусираш тези духовни („духовни“ – означава, извън мен, не съединявайки ги и уплътнявайки ги вътре, а напротив отвън), да ги съпоставяш, да ги определяш и разбиваш на всевъзможни микрочастици и вълни – всичко това е под твоето разпореждане. Взависимост от степента на съединяване на човека с този външен свят, духовен или Висш, над егоизма, който се намира извън силите на притегляне, той може да работи съгласно своето желание – там се намира всичко…
Затова в Кабала всичко е открито пред теб до безкрайността.

В. Рапсевичюс. Интересна противоположност. За да уловиш малката частичка (в науката), е необходимо някакво препятствие, „ мишена „. А в Кабала е точно обратното – просто не трябва да се пречи…

М. Лайтман. Защо? Ако аз не поставя екран между желанието да отдавам и желанието да получавам, силата на тяхната абсолютна противоположност ги анулира. Случва се анихилация. Ако поставя между тях екран, върху него се осъществява сблъсъкът между тях и по този начин аз изучавам тяхната природа – едното спрямо другото. Екранът за мен се явява детектор – както за моето желание, така и за желанието, което се намира отвън.
Тоест нашата човешка същност е необходима, за да създаде този екран, и с негова помощ да изследва Висшия свят и неговия сблъсък с нас.

В. Рапсевичюс. В античния свят, и дори в средните векове човекът е поставял себе си в центъра на вселената. Това не се ли явява по-духовна картина на света ?

М. Лайтман. Разбира се. Човекът се намира в центъра на вселената. Взависимост от това, как наблюдаваме цялата вселена, ние се намираме в малка галактика някъде там на края. Но това е физически, а не духовно. Духовно се намираме в центъра на нашата вселена. Всички нейни сили са устремени към нашето Земно кълбо, към човека, който е длъжен да се развие от нас. Това се явява централна точка на мирозданието.

В. Рапсевичюс. Как бихте определили, какво е живот? Как безжизненото тяло се превръща в живо същество?

М. Лайтман. Този въпрос си задавах и аз. Заради него започнах да търся Кабала. Как атомите образуват молекули, които започват да се размножават, и в тях се появява това, което наричаме разум и живот?
Постепенно, според степента си на развитие, от нежива материя се заражда растителната, животинската и човешката. При това, тя се заражда не според теорията на Дарвин, а според проявяването на вътрешни информационни данни – така наречените „решимо“. А след това в човека се появява ново решимо – информационен духовен ген, който започва да възбужда желание да се роди в съвършено друго измерение – не вътре в себе си, а извън себе си. Именно с тази духовна микрочастица, която се проявява в човека, а той, развивайки я, се издига в своето духовно съзнание, работи Кабала.
Когато започна да развивам в себе си нов вид на съществуване – духовно съществуване, то тогава аз го развивам в съвършено различни свойства – в свойствата на отдаване. Тогава започвам да постигам абсолютно различно осъзнаване за съществуването – не, за да извлека полза или да причиня вреда на себе си, а за да се съединя с цялата обща природа, да стана нейна интегрална част.
Човек, устремявайки се към това състояние, излиза извън пределите на материята, започва да чувства, че съществува извън своето тяло, в ново измерение.
Аз мисля, че земната наука, развивайки се ще стигне до тези изводи. Учените ще разберат, че трябва да се развиват не в познанието за самата механика, за самата материя: в тези микроелементи, частици и така нататък – в тях няма да намерим смисъла на живота.
Ние ще намерим смисъла на живота, ако, напротив, излезем извън пределите на тази материя. И тогава ще определим онези сили, които са образували нашата вселена, тогава ще научим какъв е смисълът на съществуване на нашата вселена, смисълът на големия взрив, на всички процеси, които се случват в затвореното пространство на нашата вселена. Именно затова сме длъжни да излезем извън нея и да изследваме източникът на всичко.
Аз чакам, кога ще се случи това.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: