Въпрос: Всички тези прегръдки и песни на конгресите и събранията на приятелите ми се струват нелепи и изкуствени. За мен е по-просто да уча чрез Интернет и да се занимавам с разпространение, отколкото да участвам в такива действия, свързани с обединяването…

Отговор: Вие сте абсолютно прав – тези действия изглеждат по детски нелепо, изкуствено, преиграно. Но именно така трябва да се извършват. Всички, които са се събрали разбират, че играят – играят срещу своя егоизъм. С тези свои насилствени действия и усилия над себе си, те привличат висшата, поправяща ги светлина. Нашата игра, както играта на детето е най-сериозното занимание в света – именно в нея човекът израства! Разликата е в това, че Природата принуждава детето да играе за да се развива, а ние сме длъжни, сами себе си да принудим да играем – в това е нашата свобода на избора за духовно израстване.

Въпрос: Аз Ви слушам отдавна и всеки път, когато говорите, че ние сме една душа, и по неволя цялото човечество е свързано помежду се, много ме дразни и възмущава да го слушам всеки път. И защо е толкова тежко да го приема и разбера?

Отговор: Защото това подсъзнателно вреди на Вашия егоизъм, задължава и ограничава.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→