Всички ние, така или иначе, ще се наложи да се променяме. Това сочи науката Кабала. Тази необходимост започва да става все по-ясна и за тези, които не са запознати с Кабала, и за тези, които дори да имат възможност – нямат никакво желание да я опознаят.
И те, и много други, започват да осъзнават както безперспективността на взаимните обвинения в предизвикване на кризата, така и ненадежността на крехкото “равновесие на интересите”. А също – и това, че развитието на света, на цивилизацията, се контролира и подтиква не от притежателите на контролните пакети акции, нито от тези, които “държат ръката си върху пулса” на световната икономика и парична система, не от група зломишленици – а от някакви обективни закони, които все по-настойчиво изискват от нас някакъв нов тип взаимоотношения.
Засега все още става дума за принципите на взаимоотношения между банковите системи, отношенията между обществото и частния капитал. Но постепенно отделни прозрения на поддържащите властта, като “нашата икономика е твърде егоистична” – започват все повече да се осъзнават и това осъзнаване – на егоистичността на нашата природа като “всемирно зло” – ще се разпространи “нагоре” и “надолу”.
И в едните, и в другите започва да съзрява ясното осъзнаване, че няма да ни спасят от приближаващия се крах никакви съглашения и опити с национализации на огнищата на финансовите заболявания. На нас всички просто ще ни се наложи да се променим. Макар и още тази мисъл, като натрапчив призрак, да се появява само у някои от владеещите информацията за мащабите и характера на ставащото в света.
Но, какво значи – да се изменим? Да побелеем, да почернеем? Да станем “чернокоси и златооки”? Хубаво би било… Но, даже и това вече няма да помогне. За да се променим, ще трябва да преминем през няколко етапа.
Първо – да видим доколко абсолютно всички ние сме зависими един от друг – хората, народите, държавите. После – да разберем, какво до сега не ни е давало да видим това – пълната зависимост на всеки и всички наши системи от нашия егоизъм. Най-точно би било да го наречем с думата “робство”.
Той е наша природа – нашият егоизъм, но той е нашия общ враг. И всички ние, хората, сме пленени в него. Той поглъща всичко, което създаваме, всички наши най-светли и високи помисли.
След това, да поискаме да излезем извън това робство – да разберем, че за да подобрим нашата ситуация, трябва не просто всеки да не прави зло на другите – а всеки трябва да прави само добро на другите. Това е трудно дори да си го представим, но друг изход вече няма, а скоро изобщо и няма да има.
С други думи – ще ни се наложи коренно да променим основни неща: междуличностните отношения и отношенията между народите и държавите. Защото ще открием, че алтруизмът е наша природа не по-малко, отколкото погубващия света егоизъм. И следването му – като закон, всеобщото и съзнателно прилагане на алтруизма ще спаси цивилизацията.
И въпреки това, дори когато се съгласяваме, защото сме принудени и притиснати от задълбочаващата се криза – ние още в началото на пътя се срещаме с един от главните въпроси, който възниква във всеки, пред когото стои перспективата на неизбежните, може би, изменения в обществото – какво ще спечеля лично аз от това?
Въпросът е напълно резонен и изисква незабавен отговор. До тогава, докато не видя или не мога да си представя някаква полза от бъдещите промени, аз ще ги следвам само заради страха от провал, наkазание или порицание, по навик, от безизходност или следвайки болшенството.
Може би, даже бих бил пречка за тези, които виждат във всичко това някаква цел. Но, какво да правя, такава е моята природа – аз трябва да зная какво ме очаква. Още повече, че действията за спасяване на човечеството трябва да бъдат не само съвместни, но и съзнателни. Поради това трябва да видим какво ще се промени за човека в резултат на подобни действия.
Може да се каже направо, че резултатът за човека ще бъде – нов свят. В резултат на изпълнението на законът на алтруизма, законът на живота, в нас ще се промени виждането на света, и това е – ново постижение на мирозданието. И все пак, какво или кой ще ни даде сили да действаме, и без да се отклоняваме от пътя – да претърпим такава промяна на нашата природа?
“Който ни пречи – той и ще ни помогне”. Ние ще си послужим с нашия естествен егоистичен стремеж да получаваме награда за всяко усилие. Как ще стане това? Кабала описва този механизъм по следния начин:
Нашият егоизъм е устроен така, че всяко обучение, всяка дейност, променят за нас вида на света – защото егоизмът ни изисква заплащане за себе си за всяко движение, за всяко усилие. Затова колкото повече усилия ние прилагаме в изучаването на нещо ново, за създаването на нещо ново, толкова повече това ново става за нас все по-близко, по-свидно, както детето за майката обзема целия неин свят.
Нашият свят също обхваща за нас това, което ние създаваме, придобиваме, откриваме за себе си. Даже ако аз правя усилия, за да придам важност на нещо – даже тези усилия моя вътрешен владетел – егоизма добавя в скъпоценната мозайка на личния ми свят, всички детайли на който са споени с най-здравия цимент – моето собствено “аз”.
И тъй като осъзнаването на единството, като изискване на природата, осъзнаването на живата необходимост да правим всичко възможно нашия живот и обществото да започнат да се обръщат в това направление, е още слабо в нас – то се нуждае още от толкова значителни усилия, че всяко от тях практически променя самия човек.
Езикът на нашите понятия е създаден от нашия егоизъм – пропит от само себе си с разбираема лична изгода от всяка крачка и движение. Най-високите наши алтруистични стремежи са програмирани от обществото и не принадлежат всъщност на нас самите.
Всичко това е толкова дълбоко и естествено, че често не го осъзнаваме. Но именно затова и усилията по усвояването на новата природа, на новите взаимоотношения, ще принесат удивителни плодове. За да направим каквото и да е в съвършено нови понятийни рамки “за прекратяването на световната криза”, “за спасението на цивилизацията”, от всеки от нас ще се изискват такива усилия по осъзнаване и усвояване на новото, че резултатът без забавяне ще се появи.
По такъв начин, доколкото природното желание за лична изгода от всяка стъпка определя всички наши действия, то всяко усилие на всеки да види изгодата в спасяването на човечеството, в алтруизма (закон на природата), а още повече опитите да действаме в съответствие с него – ще създадат новия свят.
Михаил Гонополски

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →