Въпрос: Може ли да се смята, че: Пътят на Тора не отменя проблемите в живота на човека? Просто човекът, вървящ по пътя на Тора ги възприема по друг начин. Тоест намирайки се на по-висока степен, той няма предишните проблеми, защото се е изменило отношението му към тях, по-точно към техния източник. И обратно на това – човекът движещ се по пътя на страданията, сблъсквайки се със същия проблем, чувства неудовлетворение.

Отговор: Абсолютно вярно! Ние съществуваме в полето на висшата светлина (на свойството отдаване и любов). Това поле може да бъде представено като концентрични окръжности. Колкото по близо се намират те до центъра, толкова са по-интензивни в своето свойство на отдаване и любов. Всичко е статично и само ние, променяйки своите свойства и премествайки се в полето, променяме своето възприемане.
В центъра на окръжността било създадено желание (единна душа). То се отделило от центъра – загубило свойството отдаване и любов, разбило се на части (частни души), придобило обратното свойство – получаване (егоизъм). Затова се намира в най-крайната и отдалечена окръжност в полето на светлината. Отношението между душата и светлината може да се уподоби на това как зарядът заема своето място в електрическото или магнитното поле. Връзката между душата и светлината (заряда и полето) се основава на равновесието (подобието) на свойствата. Ако свойството на светлината (полето) и душата (заряда) са еднакви, то душата (желанието) усеща себе си в покой (равновесие между силите – между своите свойства и светлината, хомеостазис). При отдалечаване (слизане, по свойства) на душите от центъра към периферията, от всяко предишно състояние в тях остава решимо (запис) за него. Когато душите достигнат най-голямо отдалечаване (по своите противоположни свойства) от центъра (Твореца), в тях е записан целият процес на отдалечаване. Най-отдалеченото състояние се усеща от душите (егоистичните желания) като човек (душа) в този свят (поле).
От този момент нататък, душите започват своя обратен път. В началото те се движат към целта на творението неосъзнато, под давлението на силите възникващи вследствие на несъответствието на техните свойства и свойствата на окръжностите на светлината, през които преминават. Те усещат себе си като страдащи. Това чувство възниква вследствие на противоположността между собствените егоистични свойства и свойствата на светлината. Колкото повече решимото се проявява в душата, толкова повече тя е подтиквана да се придвижи към по-вътрешна окръжност в полето на светлината. Тоест толкова повече несъответствие има между неизправното решимо и изправната светлина, толкова по-зле се чувства човек и обществото като цяло.
Започвайки от определена окръжност от полето на светлината, неговото въздействие върху решимото предизвиква осъзнаване на причината за страданията под формата на въпрос за техния смисъл, причинност и целенасоченост – въпрос за смисъла на живота. Човекът е доведен в група (обкръжение), където може да започне своето поправяне по подобие на светлината (отдаването).
„Винаги ни се струва, че ни обичат, защото сме добри. А не се досещаме, че сме обичани, затова, защото са добри тези, които ни обичат.” Л. Толстой

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment →