Стрелата на времето или причината за криза 2008’

Днес мнозина се опитват да анализират източниците на световната икономическа криза. Обвиняват кого ли не: американските ипотечни фондове, хедж-фондовете, икономиста Алан Гринспен и дори – страните, експортиращи нефт. В САЩ беше публикувана първата книга, в която се анализират възможните причини за кризата. Бившият юрист и банкер Чарлз Морис започва още от 70-те години, като счита, че за всичко са виновни президентите на САЩ, които недостатъчно са контролирали финансовата сфера.Всичко това обаче показва, че се търси само на повърхността, без да се засяга същността на проблема. А и дали търсенето на виновни ще ни помогне? Може би си струва да бъде намерена причината на болестта и да се излекува организма, а не да се лекуват симптомите?

Каквото и да говорим, системната криза започна именно от финансовата сфера, защото парите са станали еквивалент за нашите днешни взаимоотношения. И именно в качеството на нашите взаимоотношения, казват кабалистите, трябва да търсим истинската причина за станалото. Защото, според Кабала, човечеството се движи по предопределена програма, в която една цивилизация се сменя с друга. Един строй става по-прогресивен и сменя друг. Стрелата на времето неминуемо ни насочва към целта на нашето развитие.

Силата, която е двигател на това развитие, е растящото в човека желание за удоволствия или – егоизма. Ако той не се развиваше в хората, миналото поколение с нищо нямаше да се отличава от сегашното. Именно нарастващите желания към получаване на нови удоволствия определят нивото на развитие на цивилизацията. Първичните желания, като глада и сексуалното влечение, постепенно се допълват от социални – към богатство, власт и знания. За да постигне тяхното удовлетворяване човекът е трябвало да развива обществото, да формира класи и всевъзможни йерархични структури.

Благодарение на своя егоизъм – тази сила на развитието, вложена в нас – ние сме стигнали до сегашното ниво, преминавайки през всички обществени формации от първобитнообщинна до социалистическа.
И на това ново ниво разбираме как започва да се проявява нашата зависимост един от друг – в глобализацията. По-рано не чувствахме тази взаимна свързаност. Обаче, излизайки на глобално ниво виждаме, че тя до такава степен пронизва света, че сриването на една банка предизвиква навсякъде „ефекта на доминото“. Но ако падането на един, е падение на всички, сигурно е възможен и обратния механизъм? Тогава – дали да не пуснем стрелата на времето в обратна посока?

Във филмите има моменти, в които не е ясно как ще се развият събитията. Обстоятелствата могат коренно да се променят и в съдбата на героя да настъпи рязък обрат, при това – в неизвестна посока. Например в американския филм „Ефекта на пеперудата“ героят Евън съумя да се върне в началото на живота си, в утробата на майка си. Обаче в реалността нашето развитие върви само в една посока – егоизма през цялото време се увеличава. Затова без извършване на определена „работа“ за справяне с егоизма, ние няма да можем да достигнем това единство, което сме имали в древен Вавилон, когато цялото човечество е живеело като едно голямо семейство.

Сега отново ни става ясно, че всички ние сме части от единен организъм, но при това не можем да се справим с увеличилия се егоизъм. А когато частите на един организъм не могат правилно да взаимодействат помежду си, страда целия организъм.

Точно това се прояви в днешната финансова криза. Нали ние използваме парите като някакъв еквивалент на усилията и удоволствията. Тоест, парите „прикриват“ нашия егоизъм – те все едно са негов външен представител, показател. Но едва когато днес се разрази кризата, всички видяхме, че не можем да се справим със своя егоизъм. Той се оказа вече неплатежоспособен. За да се премине на ново ниво, трябва да станем интегрална част от Природата, която е единна, хармонична и цялостна. И да действаме помежду си, съобразявайки се с тези закони, като единна система – „един за всички и всички за един“.

Да излезем на ново ниво не е край на развитието, а начало на нов свят. Това е преход на следващия етаж, където се откриват такива възможности, за които дори и не подозираме. Кризата не е улица без изход, а стимул за изграждане на нови взаимоотношения. Ако осъзнаем това, то в степен, съответстваща на нашия стремеж да станем хармонична част от общата система на Природата, ще отпадне необходимостта от нейните отрицателни коригиращи въздействия, усещани като войни, глад и епидемии. Остава само да осъзнаем, че нашата цивилизация е болна, а значи – вече да й пожелаем оздравяване.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: