НИЕ – Природата или ТЯ – нас?

Единственият елемент в Природата, който не се подчинява на естествения закон за алтруизма е човекът. В Природата и в своето вътревидово съобщество човекът се държи като „слон в стъкларски магазин“.

Като наблюдаваме обкръжаващия ни свят, можем да си помислим, че в него действат множество хаотични и противоборстващи си сили – водата и вятърът рушат планините, житната нива обраства с плевели, лъвът изяжда агнето. Така мислели древните гърци, населили Олимп с множество богове, всеки от които отговарял за определен аспект от тези сили.
По-задълбочен поглед върху тях позволява да се установи, че в Природата всичко е взаимосвързано. Обкръжаващият ни свят представлява структура от интереси и взаимно обусловени самонастройващи се системи.

Неживата природа, растенията, животните и дори човекът се стремят инстинктивно да намират тази точка на равновесие, която в науката е прието да се нарича хомеостаза. Процесите на приспособяване и поддържане на динамично равновесие са в действие непрекъснато, но стават особено забележими при намесата на човека.

Много от нас помнят екологичните катастрофи, които преди време доведоха до унищожението на комарите в Русия и врабците в Китай. Комарът е малък и, както изглежда – вреден за човека елемент на природата, но неговото изтребление повлече след себе си гибелта на жаби и риби, които са се хранили с личинките на тези насекоми. В резултат – настана заблатяване на езера и реки, започна да се променя почвата и да умира гората. Примерите за саморегулацията и приспособяването на природните системи са изключително много, но на какво се основава единството на природата и кое я поддържа в хармонично равновесие?

Човекът – венец на творението?
Поведението на индивида, насочено към благото на своето съобщество и своя ближен се нарича алтруизъм. При това с уговорката, че това съвсем не обхваща нещата, които сме свикнали да разбираме под тази дума. Алтруизмът в природата е инстинктивен вътрешен закон на организацията на естествените системи. Нито клетката, работеща за благото на организма, нито павиана, който загива, защитавайки своето стадо от нападението на хищник, не са подложени на мъчителни размисли и не са загрижени с проблема за избора. Изборът между личните интереси и интересите на общността се извършва в природата автоматично.

Човекът е единственият елемент в природата, който не действа автоматично по закона за алтруизма. В природата и в своето вътревидово общество той се държи като „слон в стъкларски магазин“ и не само нарушава естествено съществуващия природен баланс, но и създава около себе си обществена структура, кризата на която, по всеобщо признание, само се задълбочава.
И на всичкото отгоре счита, че е венец на творението. Така ли е, наистина?

Светът и човека
Науката се сблъсква с многобройни факти, които потвърждават справедливостта на човешката претенция, че «светът е създаден заради хората». Светът е нужен само за да помогне на човека да се върне към своя корен, да възстанови първичната връзка с Природата, с ближните, и в крайна сметка – да стане част от всемирната хармония. Днешният човек е изпаднал от хармонията и, като че ли, не иска да се подчинява на основния закон на Природата – закона за алтруизма.

Ако в основата на съществуването на природата стои даването на ближния, подчинението на интересите на общността и алтруизма, то явно принципа на съществуването на отделния индивид е егоизма. Под егоизъм разбираме най-вече активното нежелание на човека да се обедини с останалите хора в единно цяло. Алтруизмът означава, че човека действа под вътрешния подтик на своето сърце, по собствено желание, постъпвайки така, че да чувства другите като част от себе си. Именно това изисква от нас Природата.

Тя не търпи дисхармонията и безпощадно наказва хората за неподчинението на нейните закони. Оттук произтичат кризите в обществото, културата, морала. А понеже в природата всичко е взаимно свързано и човекът е част от общата система, в него трябва да търсим причината на зачестилите природни катаклизми и надигащи се екологични катастрофи.

На прага на промяната
Всеобщия процес на преустройство може да се нарече справяне с егоистичния подход, основан на принципа „всичко за мен“ и замяната му с алтруистичния – такъв, какъвто е в окръжаващата ни природа, съществуваща по принципа „всичко за ближния“.
За разлика от неживата, растителната и дори животинската част от света, човекът притежава съзнание и възможност за избор. Именно съзнателният избор да промениш себе си, като подчиниш своята природа на основния закон за алтруизма, е това, което изисква от нас настойчиво логиката на развитие на мирозданието.

Ние се намираме на такъв етап от развитието на общественото съзнание, че всяко по-нататъшно забавяне ще предизвика все по-нови беди и катаклизми, на най-различни нива. Ако осъзнаем справедливостта и необходимостта от този път, и пожелаем да променим себе си, ставайки част от световната хармония – напред ни чака добро, съвършенство и любов.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: