Глобализацията – това е разкриване на закона за връзката между хората. Но вместо полза, тя предизвиква проблеми в нашето общество, защото ние искаме да използваме и глобалната система от хора, свързани в единен организъм, за свое лично облагодетелстване, а не както системата е предвидена – да се използва от всички и само за общото благо, защото ние днес сме взаимосвързани като органите в едно тяло – от всеки зависи общият живот. В тези условия е безполезно да бъдем егоистично честни – да създаваме световно правителство, световна банка, общ регулатор. Така няма да излезем от противостоенето на природата – на нейния закон за всеобща взаимовръзка. Отношенията трябва от комерсиални да станат интегрални, основани на приемането на всички като себе си

Даже най-честните отношения „моето е мое, твоето – твое” и политиката за неизползване на сила ще предизвикват кризи, докато не осъзнаем какво да правим.

Кабала предлага още от сега да приемаме човечеството като единен организъм и да се учим как да се държим правилно в нашето ново състояние. Даже ако отначало нищо не променим в нашите взаимоотношения, самото изучаване на законите за общуване и разпределение в единния организъм, ще ни установи не като противоположност на природата и ние веднага ще почустваме намаляване на страданията.

Най-практичното решение на кризата е да изучим нейната истинска причина, тоест да се научим да живеем в интегрално общество, в което благото на всеки зависи от всекиго. На този закон на природата трябва да учим и децата си.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

„Животът е като бонбониера, никога не можеш да знаеш какво ще получиш от нея” – казва Форест Гъмп. В настоящата финансова реалност Форест би могъл да заеме достойното място на коментатор и специалист по финансов капитал. Между нас казано, никой не може да предвиди какво ще стане с нашата икономика в следващия момент. Финансови модели се опитват да предскажат бъдещето, основавайки се на миналото, но дори най-сложният модел би могъл само да минимализира неизвестността, но не и да я „изтрие” напълно.

В последно време все по-често публикациите в избраните икономически редакторски колони завършват с непълен съвет и непълен извод – „След като толкова коментатори сбъркаха в прогнозите, по-добре е да не рискуваме в бъдеща инвестиция”.

Но какъв е всъщност големия проблем? Защо не сме способни да предскажем бъдещето на системите, които самите ние построихме? „Това е преплитане на прекалено много фактори” – ще ви отвърнат сериозно отговорните лица и институции. Но истината е, че отговорът е много по-прост – не можем да знаем със сигурност нито какво ще стане с японската йена, нито с индекса Дау Джоунс на Уол Стрийт. (more…)

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→