Въпрос: Скъпи Бней Барух, вече 3 години участвам във вашите занимания чрез Интернет, посещавах периодично групата в Ришон ле Цион /град в Израел, отстоящ на 10 км. от центъра на Бней Барух в Петах Тиква/ и даже веднъж присъствах на един от вашите уроци. Опитах се да посещавам лагера и вашите уроци в петък. Откакто започнах заниманията си станах труден и затворен човек, много трудно ми е да се срещам с хора, в т.ч. и с вас. Приятелката ми ме изостави, животът ми не върви добре и от няколко години се каня да ви напиша писмо. Вярно, трябва да се отбележи, че все пак имам някакви успехи: станах участник във форума и сега ви пиша писмото. Надявам се, ще мога да поддържам връзката си с вас, макар и виртуално. Често ми иска да поговоря с вас.

Отговор: Спасението на давещите се е работа на самите давещи се. Ако нямаш приятели, кой ще те спасява? Само включването ти в група, дори с цената на насилие върху себе си, ще доведе до успех – ще започнат да те подкрепят и да те тласкат към постигането на целта.
Вж. уроците по статията ” Свободата на волята “.

Въпрос : В днешната си лекция на конгреса Вие споменахте да не забравяме, че по пътя ще има периоди на подем и падение, че само ако тези периоди произтичат от правилното намерение на човек, те го насочват към целта. Какво е това правилно намерение ? Откъде мога да знам, че съм се насочил към правилната цел? И изобщо, дали желанието и намерението зависят от мен ?

Отговор : Ако вашето намерение се е появило във Вас вследствие на обединение с група, значи то е правилното.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment →