„Животът е като бонбониера, никога не можеш да знаеш какво ще получиш от нея” – казва Форест Гъмп. В настоящата финансова реалност Форест би могъл да заеме достойното място на коментатор и специалист по финансов капитал. Между нас казано, никой не може да предвиди какво ще стане с нашата икономика в следващия момент. Финансови модели се опитват да предскажат бъдещето, основавайки се на миналото, но дори най-сложният модел би могъл само да минимализира неизвестността, но не и да я „изтрие” напълно.

В последно време все по-често публикациите в избраните икономически редакторски колони завършват с непълен съвет и непълен извод – „След като толкова коментатори сбъркаха в прогнозите, по-добре е да не рискуваме в бъдеща инвестиция”.

Но какъв е всъщност големия проблем? Защо не сме способни да предскажем бъдещето на системите, които самите ние построихме? „Това е преплитане на прекалено много фактори” – ще ви отвърнат сериозно отговорните лица и институции. Но истината е, че отговорът е много по-прост – не можем да знаем със сигурност нито какво ще стане с японската йена, нито с индекса Дау Джоунс на Уол Стрийт.

Ако в миналото това не е създавало проблем, днес в епохата на глобализацията е достатъчно някой да се почеше зад ухото или да се обърне в леглото, за да предизвика сътресение в цялата система. „Главният фактор на финансовото ни отчаяние е човешката природа, която ни клатушка от страх до еуфория и обратно – положение, което нито един финансов модел не би могъл да понесе безпроблемно” – казва относно икономическото положение Алън Грийнспан, митологичният ръководител на Федералния резерв на САЩ. И добавя, че „регулацията – уж най-ефективното решаване на съвременната криза – никога не е съумяла да прекрати кризи”.

За да уточним казаното, ще използваме констатациите на науката Кабала: „Човешката природа не е главното неизвестно във формулата, защото ни кара да действаме по егоистичен начин, (както е било и в миналото) – но днес всички сме част от една интегрална система, от единно тяло. Причината за неуспех е неефективния начин, по който сме се опитвали, и все още се опитваме, да преодолеем новото положение. Ако искаме да се справим с кризата, трябва да модифицираме човешката природа и да я пригодим към новосъздадената реалност.

Във връзка с това кабалистите опонират на приятелите ни синоптици, казвайки: „Вместо да се учим от минали неуспехи, по-добре да се учим от дългогодишни доказани успехи”. Имаме и не малко примери от света. Например човешкото тяло – то може да е здраво, само ако всяка клетка работи не за себе си, а за доброто на цялостната система. Става дума за основен закон. Стабилността на всяка система в природата зависи от взаимодействието на нейните елементи. В момент, в който определен елемент наврежда на системата, Природата не го щади, а се мобилизира да върне загубеното в системата равновесие (понякога дори и с цената на унищожаването на дадения елемент).

„Задължени сме да спазваме законите на Природата – казва известния кабалист от 20-ти век Баал Сулам, – ще открием, че всеки, който пренебрегва законите на Природата, наранява и наврежда на нейното предопределение, именно затова ще бъде наказан от нея”. Тези прозрения сочат, че още преди години кабалистите са открили причината за кризата, в която се намираме днес.

И какво ще се случи с нас? „Повече пари”, „Повече имоти”, „И какво, че всичко това става за сметка на другите?” – ни шепне модерната фантазия за щастие, която обикновения човек чува, възприема и се стреми да постигне. Обаче точно в нея е скрит проблемът. Представете си какво би станало с отделна клетка или с някой орган на тялото ни, ако внезапно реши да се грижи само за себе си – да „смени отношението си”. „Раково образувание” – така би формулирал лекарят отговора си.

Накратко казано, според Кабала, от момента, в който сме се превърнали в глобално село, от момента – в който сме се свързали толкова тясно един с друг, са се задействали други закони и сега нямаме избор. Както не бихме скочили от сграда, така трябва да престанем всички да се използваме и да започнем да се грижим взаимно един за друг.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →