Да започнем от края. Най-тежката криза, която днес се разразява в западния свят, всъщност не е икономическата криза. Снимките на хванали се за главите брокери, ифарктните колебания на борсовите индекси и патетичните репортажи за взетите мерки могат да ни заблудят, разбира се, но това са само симптоми на проблема, причината за който е съвсем друга – в провала на отношенията помежду ни.Днешната криза започна, когато обитателите на Уол Стрийт решиха «да разкъсат цялата пачка» и да получат максимална печалба от капитала, чрез заплетени финансови механизми, свързани със значителен риск за американския пазар на недвижими имоти. Е, и какво от това, че понякога ставаше за сметка на другите? Е, и какво, че ги наричаха «свине»?
Главното беше, че в джобовете им за кратък период от време се натрупа фантастичен приход.

И все пак, една съществена подробност се изплъзна от алчните им погледи – те играеха не само с чуждите пари, но и със законите, които определят стабилността и здравината на всички сложни системи.
Според проф. Блобел, нобелов лауреат в областта на клетъчните изследвания, всяка естествена система е жизнеспособна само тогава, когато всеки неин елемент, всяка клетка, взема за себе си само необходимото, за да живее и отдава всички останали енергетични запаси за функционирането на цялото.

А ние? «Егоисти сме се родили – егоисти ще умрем (но, поне, богати!)», – решиха притежателите на капитали, аналитиците, рейтинговите агентства, финансовите посредници и много, много други. Инвестиционните компании и даже застрахователните фирми станаха добре смазан механизъм, чиято единствена цел беше правене на пари от пари. За печалбите вече споменахме.
А свръхпечалбите?

Играта на терена на световната икономика постепенно се превърна в «руска рулетка», само че пистолета се допря до слепоочието на всеки от нас…
Ненаситната алчност тласна играчите от всички стани да осъществяват все по-тесни контакти и да завъртят зъбните колела на глобализацията. Накрая попаднаха в капана, който сами си поставиха. Желаейки на всяка цена да живеят за чужда сметка, финансистите от всякакъв вид се оказаха в затворен кръг – в света, където всеки изцяло зависи от другите.

Егоизмът набъбваше и финансовата система все по-откровено се противопоставяше на закона, регулиращ взаимоотношенията на всички части на обществото и Природата. Подобно на ракова клетка в живо тяло, пазарния сектор премина на грижа изключително за самия себе си и «подведе» всички, но на първо място – нанесе съкрушителен удар на самия себе си. Днес, пред очите ни, се случва не друго, а агония на съвремената икономика, с право станала символ на тази причина, която лежи в основата й – егоистичните отношения между хората.

Какво да се прави?
За да излезем от кризата, трябва да променим самата икономическа концепция, в рамките на която сме живели досега. Например, необходимо е да се определят наново параметрите на такива понятия като «печалба» и «загуба». Вместо да преследват своите тесни интереси, инвеститорите трябва да разберат, че всеобщото благоденствие е най-изгодния за тях икономически модел. С други думи – изгодността на сделката трябва да се обуславя, преди всичко, от общата полза. Именно този критерий да стане определящ – както за фирмите, така и за частните лица.

Иначе егоистичния подход, на този или друг етап, ще ни доведе отново до крах – подобен на този, който наблюдаваме сега, когато «хартиения дом» на световните финанси нервно се разлюля, заплашвайки да се срине и да погребе надеждата за бъдещи печалби. За да започне оздравителния процес и да приеме реални очертания, СМИ (средствата за масова информация) трябва да се присъединят към него и да започнат кампания за поставяне на нова ценностна система – кампания, която навсякъде да издигне грижата за другите и да осъжда гонитбата за тесни лични цели.

Като видят възможностите за завоюване на всеобщо уважение и признание, притежателите на капитали постепенно ще започнат да променят методите си. Като започне да се установява такова естествено равновесие, финансисти, акционери, цялото общество, ще усвояват нови подходи, гарантиращи стабилност и процъфтяване.
«Всички ние се намираме в една лодка и се нуждаем от общо решение» – писа неотдавна професор Пол Кругман, лауреат на Нобелова награда по икономика за тази година. И наистина, през последното столетие човечеството стана не само малко глобално село, а единен организъм, живота и благополучието на който зависи от това, доколко всички негови части са пропити от общите интереси и носят полза на цялата система. Колкото по-скоро разберем и приемем този факт, толкова по-бързо ще почувстваме изменение към по-добро.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →