Въпрос: На сутрешния урок Вие обяснихте, че „святостта” на даден човек се определя от количеството на приложените от него усилия. От друга страна, Вие обяснихте, че свят (цадик) е този, който оправдава (мацдик) Твореца, взависимост от нивото на неговото духовно постижение, че „да оправдае” не означава да говори за това, а да го разкрие и така да оцени действията на Твореца, че святостта се определя от съвпадението на свойствата с тези на Твореца. Какво значение има колко усилия е положил човекът, след като святостта се измерва по резултата – доколко той оправдава Твореца?

Отговор: Но нали всеки, за да достигне нивото „праведник”, за да разкрие и оправдае действията на Твореца полага същото (съобразно своите способности и сили) количество усилия.

Въпрос: Книгата „Шамати”: „…Излиза, че праведниците получават сили да вървят пред грешниците, които са „прахта под краката им”, и се придвижват благодарение на останалия в тях грях. И самата тази работа е важна, а не принудителна, както им се е струвало преди, когато в тях е присъствало злото начало. А сега виждат, че и без злото начало си струва да работят във вяра и отдаване”. Какво означава „праведник” и „грешник” в този откъс?

Отговор: Грешник и праведник – това са миналото и настоящото състояния на един човек, който се придвижва в духовното. Кабала говори само индивидуално, обръща се към личността, говори за света, който е вътре в човека. Това е така, защото това, което усещаме, зависи само от нашите свойства („Въведение в книгата „Зоар, п. 34)”. Само разбирайки цялата Тора и Кабала и всички духовни книги, написани от кабалистите, ще разберете какво искат да ви предадат те.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment →