Въпрос: Аз получавам голямо удоволствие от Вашите уроци, но ме измъчва въпросът: Защо Вие определяте религиозните хора, които не изучават кабала, като „балабайти” (чорбаджии, домовладелци), работещи само с външната част на Тора, заради себе си? Аз съм учил в йешива (религиозно училище) и знам, че акцента в метода на изучаване, в края на краищата, се слага върху привеждане на човека към сливане с Твореца (а не да се задоволява човешкото его). В какво се състои разликата, в края на краищата, в сравнение с пътя, по който кабала води човека?

Отговор: Балабайт – домовладетел, означава, че се грижи за себе си. Въпреки, че се говори за целта, за сливането с Твореца, за това, да му се достави радост, както Той на нас, но не се проумява, че това е възможно само чрез изправяне с „вяра над разума”, която се придобива само чрез въздействието на Висшата Светлина, която ни влияе само при изучаването на кабалистичните текстове, в група, с явното намерение да се издигнем над егоизма, като цел в живота. Ако целият живот на религиозния човек би била само за достигане на свойството „Възлюби ближния си като себе си”, в желание и в действие, тогава вие бихте били прави. Но понеже по време на изгнанието от духовното, тази цел не се е поставяла, а само са говорили за нея външно, то религиозният път не е път, а просто намиране в състояние на изгнание.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment →