Човешкия род – залез или изгрев?

Всеобщата криза – проблеми на света и човека

Пред очите ни се променя обичайният свят, в който през последните няколко хиляди години от развитието на днешната цивилизация сме се научили да съществуваме. Човечеството все по-ясно осъзнава, че стремително се движи към кулминацията на безпрецедентно дълбока криза, обхванала всички сфери на живота.

Изглежда вече не можем да разчитаме на това, че ще съумеем някак да се приспособим, за да оцелеем в условията на кризата, да изчакаме да отмине нейното въздействие. Ако е така, ще трябва накрая да разберем доколко цялостно си представяме нейните дълбоки причини. Тогава на преден план неизбежно излизат основните въпроси «Какво представлява нашият свят?», «Под въздействие на какви сили, по какви закони и в каква посока се развива той?, «Каква е ролята и смисълът на съществуване на човека в света?».

Получавайки отговори на тези въпроси, ще можем да формулираме оптималното решение как да преодолеем най-острите прояви на кризата и да набележим ясни ориентири за развитие на човечеството и човека в света. Когато говорим за всеобхватна криза, най-напред отбелязваме многобройните прояви на стремително изострящите се екологични, икономически, демографски, междунационални и междурелигиозни проблеми, нарастващата опасност от използване на оръжия за масово унищожение, неумолимо надвисналите природни катаклизми.

Развитите страни преживяват не просто криза в семейството, а самоликвидирането му като институция на обществените отношения. Обществото е залято от вълни на тероризъм, наркомания, алкохолизъм, престъпност, депресия и отчаяние.

Човечеството все по често се сблъсква с нови форми на заболявания, на които не успяват да реагират и най-добре развитите системи за здравеопазване. Даже и в най-напредналите страни в състояние на обърканост и застой се намират науката, образованието, възпитанието – и като следствие се получава примитивизация на масовото съзнание, загуба нивото на общото образование и на професионалната подготовка на населението.

Изобщо, можем да твърдим, че човекът в развитите страни, уморен от проблемите на този свят, става все по-нещастен и лишен от надежда за щастлив живот в бъдещето. Надежда за прогрес и реализация на своите егоистични амбиции остават само у народите, които не са достигнали до тази критична точка. Но и на тези народи в най-близко време им предстои да преживеят разочарование, поради невъзможността да се развиват на основата на егоизма. Целия свят изживя в последните години преди кризата такъв крах, какъвто човечеството не е познавало до сега.

Тук не си поставяме задача подробно да описваме разнообразните прояви на кризата и опитите на обществото да изнамери частни решения на проблемите. Ще се спрем само на общите изводи, до които достигат сериозни изследователи на всеобщата криза:

• Всеобхватната глобализация довежда до все по-пълна и очевидна зависимост на всички от всички и като следствие – до жизнена необходимост за установяване на хармонични отношения на човека с Природата и обществото.

• Човечеството пренася центъра на усилията си от изменение на света и покоряване на природата – към собствена промяна, на първо място на своето съзнание. Науката е престанала да бъде главната производителна сила, научно-техническата революция се е изчерпала.

• Човечеството се убеждава в безперспективността на търсене на национални идеи. В центъра на внимание е търсенето на общочовешка идея, обединяваща всички, основана на знания за обективните закони на Природата, обществото, човека.

• Става очевидна невъзможността за обединение на човечеството около една или друга религиозна доктрина, или идеология, всяка от които днес се проявява като разделящ фактор, който само задълбочава кризата.

В центъра за търсене на радикален начин за излизане на света от съкрушителната всеобхватна криза се поставя въпросът за смисъла на човешкия живот. Нуждаем се от изучаване на основополагащия закон за съществуването на човека – закона за целенасочено въздействие на Природата върху него и превеждането му в равновесие със силите на Природата. Отказът от решаването на тези проблеми лишава човека от стимул не само за преодоляване на кризата, но и за самото му съществуване, запазване на живота и съхранение на рода.

Единният закон на природата

Не твърдим, че човечеството за първи път се оказва пред необходимостта за търсене на общ закон за развитие. Във всяко поколение най-големите умове са предлагали вижданията си по този проблем. Но именно днес за първи път наистина се нуждаем от знание за единния интегрален закон на Природата. За това има две причини:

• Човечеството е достигнало максимална, пределно допустима величина на развитие на егоизма, съзряло е в своето формиране за осъзнаване и възприемане на този закон, самата Природа го принуждава да преосмисли своето отношение към себе си и света.
• Човечеството, намиращо се на критическата точка от своето създаване вече няма да може да оцелее без знанието на общия закон на природата – предстои му да се измени, да премине от егоистично развитие към алтруистично, и по този начин да действа в съответствие с този закон.

Тези изводи правим, основавайки се на знанието за общия закон на мирозданието, който ни открива древната и в същото време много съвременна и актуална класическа наука – Кабала.

Досега повечето читатели не са имали възможност да получат точна и ясна информация за Класическата Кабала. Тази интегрална наука за пълния обем на мирозданието, намиращ се засега над границите на човешките сетива, е била скрита от хората в продължение на хилядолетия. Вместо истинските знания за кабала, обществото се е задоволявало с многобройни митове и недостоверни слухове. Дори сега често може да се чуе за «кабалисти», търгуващи със светена вода, червени конци, помагащи да се решат проблеми за оправяне в личния живот, в бизнеса или здравето.

Често бъркат Класическата кабала с религия – считат я за еврейска мистика, практика за медитация, заговори, еквилибристика с букви и цифри, гадаене на карти Таро. Заинтересованият читател ще трябва да «отдели зърното от плявата», макар че да се направи това никак не е просто.

Ще приведем само едно определение, дадено от най-великия кабалист на двадесети век Баал Сулам – автор на коментарите на книгата «Зоар», което ще помогне на читателя да си създаде вярна представа какво представлява истинската, класическата наука Кабала:

«Науката кабала представлява разкриване на причинно-следствения порядък в низхождането на висшите сили на Природата, подчиняващ се на постоянни и абсолютни закони. Тези закони са свързани помежду си и са насочени към разкриване от човека на висшата управляваща сила – Твореца».
(М. Лайтман, «Суть науки каббала», т. 1, стр. 29, Москва, издателство «София», 2005г.)

Ще поясним за яснота някои основни принципи и понятия, с които оперираме в този цитат.

Какво наричаме Природа?

Под Природа се разбира всеобхватната единна мисъл, замисъл, съзнание, разум, обща сила, проникваща абсолютно във всичко енергия в най-фината и динамична й форма. Схващането на Природата в пълния й обем не се ограничава само до картината на възприеманата от нас част на материалната Вселена, растителния, животинския свят и човека на нашата малка Земя.

Преди всичко говорим за тази скрита от нас част на Природата, която все още ни предстои да разкрием. Дори не можем да си представим доколко грандиозен е този засега скрит от нас обем. Не можем дори да го съпоставим с това, което смятаме със сигурност за що-годе изучено и разбрано от нас. Усещаната от нас и скритата от нас части на Природата са несъизмерими не само по своите материални обеми, но главно в начините за изследване, които все още изобщо не се възприемат от нас, и затова не са изучени.
Говорим за Природата като всеобхватен поток сили и информация, които по отношение на нас се материализират като наше възприятие на неживата, растителната, животинска и човешка природа. Само при човека съществува възможност осъзнато, със собствени усилия, развивайки способността да усеща Природата в пълния й обем, да достигне равновесие, хармония и единство с нея, като разбере причината за своето съществуване и реализира целта му.

Природата – единен организъм

Всички елементи в природата са изцяло свързани помежду си.
В днешно време тази свързаност става все по-очевидна и в бъдеще ще се прояви дотолкова, че никакво наше физическо движение или мисъл няма да могат да бъдат произволни, а ще трябва да включват в себе си ясното разбиране за нейното влияние върху целия свят.

Човек съществува в огромен единен комплекс – сфера, вътре в която неговите желания, мисли, постъпки са свързани с дейността на всички останали хора. Днес наблюдаваме истинността на това твърдение по отношение влиянието на човека върху природата, върху различни физически процеси. При това, колкото по-висше е моралното, а не физическото ниво на нашето взаимодействие с природата, толкова по-силно и дълбоко е нашето въздействие върху нея. Именно в тази посока предстои на човека да се поправи, т.е. необходимо му е да достигне равновесие с Природата.

В природата няма нищо излишно

Природата не създава нищо случайно. Затова е недопустимо да се извършва насилие над нея или човека като неин елемент. Всяко насилие над човешкия, животински, растителен и нежив свят, всяка груба намеса, в края на краищата, се отразява на всички нива в Природата, и най-напред – на самия човек.

Процесът на развитие на Природата е целенасочен

В днешно време нивото на развитие на човечеството може да се сравни с неузряла ябълка, все още негодна за ядене. Само тези, които разбират законите на Природата, виждат целия процес на развитие и главно – неговата цел, не се съмняват, че този малък кисел плод, узрявайки, ще стане прекрасен и полезен.

Ние преминаваме днес определен етап от процеса на развитие и за това трябва правилно да се предвижваме заедно с него – да не пречим и да не го спираме. Тъй като сме разумната част от природата, то сме длъжни да спазваме нейните закони, като изучаваме, осъзнаваме и осмисляме нейната програма. Законите, действащи в природата, определят не само целта на развитие на неживата, растителната и животинска нейна съставка.

Трябва да признаем наличието на закон в природата, въз основа на който е съставена програмата за развитие на човека и човешкото общество, започваща от момента на неговото зараждане, включваща всички етапи на формирането – до самото му крайно, съвършено състояние.

Причина за кризата – нарастването на егоизма

В резултат на непрекъснато многохилядолетно нарастване на егоизма, който е бил причината за развитието на човека и човечеството, неговото ниво е достигнало своя максимум и сега човечеството се оказва в задънена улица. Днес откриваме, че повече в тази посока няма накъде да вървим, а и няма защо, тъй като в резултат на това развитие, напълване на нашите желания няма. Човекът, при всички възможности, с които разполага нашата цивилизация, се чувства абсолютно опустошен.

Все по-дълбоко се убеждаваме, че причината за това състояние не е в заобикалящия ни свят, а в самия човек – в неговото егоистично отношение към себеподобните.
Дошло е време всички да осъзнаем – да се реши този проблем може само по пътя на поправяне на егоизма, което ще доведе всеки човек, всеки народ и цялото човечество до пълна хармония с Природата.

От егоизма – към алтруизма

Постепенно започваме да осъзнаваме, че разумната Природа, включваща в себе си всичко, управлява човека, а не обратно.
Както се учим от Природата да живеем в заобикалящия ни свят, като създаваме всевъзможни инструменти и уреди – така ни предстои да изучим нейните закони и на ниво човешки отношения. Как реално да маправим така, че спазвайки ги, човек да придобие щастие и сигурност в съществуването си?

Изучавайки развитието на човека и останалите съставни части на Природата, се убеждаваме, че всички те представят егоистично желание за наслада, като заедно с това – стремеж да се достигне комфортно състояние. Егоизмът ни подтиква несъмнено към спазване на принципа «максимум наслада при минимум усилия“. Проблемът е, че човек не знае по какъв начин правилно да взаимодейства със себеподобните. Ние не живеем хармонично заедно. Всеки иска да вземе всичко за себе си. Нека да видим в какви взаимоотношения се намират съставните части на природата на неживо, растително и животинско ниво.

Съществуването на растението и животното е възможно само поради алтруистичните взаимоотношения, характерни за всяка клетка и за целия организъм. Ако не беше тази връзка, основана на принципа на самоотдаване, нито един биологичен организъм не би могъл да оцелее. «Отказът» на клетката от своята самостоятелност, предпочитане интересите на цялото тяло пред своите собствени – това е необходимо условие за живот на всеки растителен и животински обект.

Ако тялото дава команда на определена клетка да умре – тя незабавно престава да съществува. Така функционират всички живи организми – милиарди клетки умират и се обновяват, за да започне животът на новите.

Само раковата клетка отказва да изпълни заповедта на тялото, не желаейки да се ограничава. Вместо това, тя започва да « изяжда» другите клетки, но убивайки ги в края на краищата – унищожава и себе си. Тъй като тя няма повече с кого да взаимодейства, а – като няма връзка, хранене, осигурявано от другите, то няма и живот. Така, тя убива цялото тяло и себе си заедно с него.

Нито един орган не съществува егоистично. Представете си бъбреци или сърце, работещи за себе си, отказващи да поддържат целия организъм.
На такова ниво съществува цялата Природа и затова в нея няма място егоистичното използване или унищожение на един вид от друг. Всеки потребява само количеството, което му е необходимо за да може да съществува.

И така, на всички нива на Природата, законът за алтруистичните отношения е необходимо условие за съществувание и развитие. Така отделните клетки влизат в системата на същесвуване на живите организми. Нито един елемент в Природата не може да съществува сам по себе си, а само във връзка с всички нейни съставни части, намиращ се в пълно равновесие с тях, подобно на цялата Природа – т.е. съответствайки на програмата за нейното развитие и набелязаната от нея цел.

Затова алтруизъм наричаме само тези действия, извършвани в името на всеобхватна цел. Само действие, осъществявано заради висша цел и насочено за реализиране на самия замисъл на Природата, се нарича алтруистично.

Това се отнася за всеки един от нас. Но човекът излиза извън рамките на физиологичните нужди на тялото, стремейки се към егоистично придобиване на богатство, власт, почести, знания, и така изцяло разрушава хармоничната връзка с Природата.

Природата със своите целенасочени въздействия върху човека изисква от него да намери и уравновеси връзката си с нея на алтруистична основа. По този начин човекът ще бъде принуден да се издигне на такова ниво на съществуване, където ще усеща вечната, съвършена Природа. Т.е. вътре в това правилно алтруистично взаимоотношение се извършва преход на самия човек – от плоскостта на егоистичните взаимоотношения – на алтруистичното ниво на управляващата го Природа. Той става равен на нея.
В това се състои Замисълът на творението.

Да намериш смисъла на живота

Изучаването на Кабала дава възможност да стигнем до извода, че може да преодолеем кризата, като се осланяме на знанието на законите на Природата и прилагайки кабалистичната методика за поправяне на човека. Изхождаме от научното обяснение за целта на творението и предлаганото средство за нейното постигане за всеки човек и за цялото човечество.

Разбирането на законите на Природата не само разкрива пред нас пътя към истината, но и ни води по него – стъпка по стъпка. Природата преднамерено е поставила човека в състояние, противоположно на нейното съвършенство. Получил научно подкрепени знания за смисъла на битието, човекът получава възможност свободно да реализира своето предназначение – да разкрие съвършенството на намеренията на Природата, замисъла на творението.

Кабала обяснява научно как човекът да започне своето развитие от момента на днешното си незавидно положение и да се издигне, преминавайки целия комплекс от състояния, първоначално заложени в него от Природата.

В действителност, човечеството се приближава към катастрофална ситуация, но това е свидетелство не за пълен провал, а за качествен скок, възможността за който е заложена за нас първоначално.

За първи път то стои пред свободен избор – да продължава да се развива сляпо, затъвайки в най-жестоката всеобхва криза или да премине зададените от програмата за развитие състояния бързо и безболезнено, като се опира на научната кабалистична методика.

Дойде време да се простим с развитието в егоистична плоскост на нашия свят и осъзнато да започнем подем към съществуване според алтруистичните закони на Природата.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: