Въпрос от flaxmann: Искам да принадлежа към избрания от бог народ. Достатъчно ли е да приема юдейската религия? Какви възможности имам? Моите родители са християни.

Отговор: Избраните са тези, на които Творецът дава желание за сближаване с Него, а те приемат неговия призив и се устремят към Него. Това не зависи от никакви земни параметри. Никой и нищо не Ви пречи и Вие да бъдете такъв.

Въпрос: Имате ли ученици, които не са евреи и вече са в духовния свят и как е възможно това, ако те не са евреи?

Отговор: Евреин – ехуди, от думата ихуд – единение (с Твореца), не е националност, а стремеж към духовното. В историята е имало много велики кабалисти, които не са напуснали Вавилон заедно с Авраам, а са се присъединили към неговата група, която след време, по-късно станала народ. Такива като Ункилос, раби Акива и пр. Ако човекът се е устремил към Твореца, се нарича ехуди (евреин) – от думата ихуд – единение. Ако иска да премине от Вавилон, егоистичната земя (земя = Ерец, от думата рацон = желание) в святата земя (свойството отдаване и любов), тогава той се нарича евреин – от думата лаавор, евер – преминава. Така наричали Авраам – Авраам-аиври. (Баал Сулам пише, че Авраам произхождал от малкия древен народ Иври, от който днес не е останал никой). Сталин правилно е казал, че „евреин – това не е националност“, а нещо, космическо (по принцип космополитите са извън рамките на народите и цивилизациите). Днес все повече хора се устремяват към разкриване на Твореца – вавилоняни, различни народи и раси. Както в миналото, така и сега, този, който се стреми към Твореца, който се отдалечава от Вавилон се нарича „Право към Твореца“ – „Изра – Ел“.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Отначало Адам имал само една жена, Ева. Ще се завърнем ли към моногамията, когато се изправим? Или тогава това няма да ни интересува?

Отговор: Сексуалното съединяване в нашия свят е следствие от духовното съединяване между Висшата Светлина и душата, наречено „Зивуг де Акаа„, което е възможно с помощта на екран. В това духовно съчетание Творецът (или Светлината) е мъжката част, която отдава, а душата (или Кли) е женската, която получава. В този процес на изправяне, душата (Кли) придобива качеството на отдаване, и тогава тя е способна да получава Светлина, за да наслади желанието на Твореца „да отдава“.

Процесът на съединяване (сливане, Зивуг – духовно свързване) се случва в общите желания на двамата „да изпълнят другия с наслада“, да почувстват наслада само в степента, която ще даде наслада на другия партньор. Следователно онова, което се случва е постоянно уподобяване на общи желания и намерения (в Рош – главата на духовния Парцуф, преди получаването вътре в неговото тяло – Тох). Това се изразява в нашата психология с тенденциите за сексуално общуване, предшестващи изливането на Светлината Хохма (Ор Пними, семето) в душата (Кли, от Рош в Тох на Парцуфа).

Тези редуващи се и увеличаващи се, взаимни предвижвания са предназначени да допълнят желанието във всеки от духовните партньори чрез прекъсване и възобновяване на контакта. Това създава възможност за благотворно удоволствие: когато тази степен е постигната, Светлината преминава от Пе в Тох - удоволствието влиза в желанието, както е описано в Петокнижието: „Като стрела порази желаната цел, в желаното време, в желаната жена, на желаното място“.

Следователно, когато душата постигне пълно поправяне, човек ще разглежда секса като психологически израз на духовно обвързване. А ако няма духовна връзка, тогава няма и стремеж или причина за телесно обвързване.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→