Въпроси относно духовния напредък:

Въпрос: Уча с вас от три години чрез Интернет. Посещавах една местна група и дори присъствах на един от уроците ви. Откакто започнах да уча Кабала, станах мрачен и необщителен. Стана ми много трудно да комуникирам с хората, включително и с вас. Приятелката ми ме напусна и нищо в живота не изглежда да върви в правилната посока. Вече от няколко години планирам да ви напиша писмо. От друга страна, се справям по-добре: регистрирах се във форума и ви пиша писмо. Надявам се, че ще мога да поддържам поне виртуална връзка с вас. Много пъти ми се е искало да поговорим.

Отговор: Ако се давите трябва да се спасите. А ако нямате приятели кой ще ви спаси? Следователно успехът може да дойде само чрез включването в група, дори ако трябва да се насилите, за да го направите. Тогава приятелите ще ви подкрепят и тласкат към целта.

Въпрос: В една от лекциите виe казахте, че не бива да забравяме, че има подеми спадове, които водят човека към целта, само ако те произтичат от правилния стремеж. Какъв е правилният стремеж? Как да узная дали се стремя към правилната цел? Моите желания и стремежи зависят ли от мен?

Отговор: Ако стремежът ви се появява в резултат на обединяването с групата, тогава е правилен.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

В статията „Мирът”, раздел „Необходимоста да се вслушваме в предупрежденията, спазвайки законите на природата” Баал Сулам пише:

Жизнено необходимо ни е да изучим заповедите на Природата и да узнаем какво иска тя от нас, за да не ни накаже. Природата задължава човек да води социален живот. Ние трябва да изследваме заповедите, които природата ни задължава да спазваме в обществото. Всъщност има само две правила за съблюдаване: „получаване” и „отдаване”.

Природата задължава всеки член на обществото:

1. Да получава необходимото от обществото;
2. Да допринася със работата си за благополучието на обществото.

Той е задължен да спазва и двете заповеди, в противен случай ще бъде безмилостно наказан.

Когато човек наруши първото правило, наказанието се прилага незабавно. Това предотвратява всяко пренебрегване и ни заставя да го спазваме. Но при другата заповед, за отдаване на обществото, не само че наказанието не идва веднага, но дори бива налагано индиректно. Затова второто правило не се спазва както трябва.

Природата, като достоен съдник, ни наказва съобразно нашето развитие, за да можем да видим от степента, на която е развито човечеството, че всъщност увеличаването на болката и страданията осигурява нашето съществуване. И страданието ще продължи да се увеличава, докато Световната криза ни покаже, че Висшето присъствие на Твореца ни е управлявало, за да спазваме, с цялата си мощ и със съвършена прецизност, заповедта за отдаване на другите.

И колкото повече бездействаме в прилагането на този закон в неговата пълнота, Природата няма да спре да ни наказва. И разбира се, Природата ще ни победи и ще сме принудени да се обединим – като един човек – в следването на заповедите, с всичките необходими действия.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→