Съобщение: Група учени от Оксфорд изпратили научна работа до Physical Review Letters, в която се предлага за обяснение на наблюдаваната динамика на Вселената да се предположи, че ние се намираме в особено „отделено” и уникално място във Вселената, където плътността на веществата е аномално ниска и нехарактерна за Вселената като цяло. Геоцентризмът предполага, че ние се намираме в центъра на Вселената. Алтернативната зрителна точка, известна като „принцип на Коперник” постулира еднородност на Вселената и отсъствие на каквото и да е особено място за Земята (или Слънчевата система).
В основата на текущите научни теории е залегнал принципът на Коперник. Но той не е способен да обясни съвременната научна картина на света.

Отговор: Съгласно науката Кабала (ТЕС ч.16) нашият свят е последната степен на нисшия духовен свят Асия и се намира в центъра на всички светове, а в центъра на нашия свят се намира Слънчевата система и в центъра на Слънчевата система се намира планетата Земя, а в нейния център – Израел, в неговия център – Йерусалим, в неговия център – планината Амория и след това – храмът и Светая светих (помещение с особени реликви). И всичко това – според въздействието и съотношението на духовните сили. Но явно, че съвременната наука, приближавайки се към края си, след който не може да се развива качествено, вече открива този преход, който не може да премине и се пренастройва към това, което е казала Кабала преди хиляди години. Според АРИ, книга „Дървото на живота” ч.1, нашият материален свят се намира в центъра на всички окръжности – духовното силово поле:

…

Светът ни материален в точката централна,
вътре във всички окръжности в центъра на зейналата пустота
и толкова отдалечен от Безкрайното – най-далеч от всички светове.
Затова материално толкова окончателно нисък.
Та нали се намира вътре във всички окръжности – в самия център на зейналата пустота.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Въпрос: Как може да се обича нещо, което не ни дава наслада?

Отговор: Невъзможно е да се обича това, което не ни дава наслада. Та ние обичаме насладата, нали? Ако тя идва от лош източник? Ако усещаме стремеж към истината даже тя да е горчива? Ако за нас е важно, главно да знаем истината, то ние се стремим към мястото, където получаваме:
1. знания за истината
2. важността от постигането й.
Ние поначало сме съставени от:
1. егоизъм – сърце, всички наши желания
2. точката в сърцето – желанието за истина.
Когато 2 започва да надделява над 1, тогава отиваме някъде, където се занимават с Кабала. Там развиваме в себе си любовта не към насладата, а към истината.

Кое е по-важно за човека: сладко, но лъжа или горчиво, но истина? Сладко-горчиво се нарича чувствения анализ, в сърцето, а истина-лъжа се нарича умствения анализ, в разумa. В духовния свят сладкото и истината съвпадат, а също така – горчивото и лъжата. Но в нашия свят анализът сладко-горчиво и истина-лъжа не съвпадат, защото в следствие на счупването на екрана, на свойствата на отдаване, са объркани желанията и намеренията. Техният анализ – това е нашата работа и нашето придвижване към съвършенство.

Въпрос: Преди няколко дни при подготвянето за урока, вие казахте, че познаването на Твореца е условие за спазване на заповедите. Как мога да знам за неговото съществуване? Аз мога да уча, но не знам, че той съществува.

Отговор: Именно от познаването на Твореца, ние познаваме кое и как трябва да направим. От познанието, тоест от придобиването на свойството на отдаване и любов, ние можем да отдаваме и обичаме, както е казано „Познай своя Творец и Му служи” (Да ет Ашем елокейха ве авдеу). На сляпо работят робите, а от нас се изисква да станем синове: на иврит думата син е „бен” от думите „мевин“, „авана” – разбиране.

Въпрос: Как да не изгориш от любовта на Всевишния?

Отговор: Като я приемеш в своята любов към Него, взаимно!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→