Въпрос: Ако целият наш свят не е нищо повече от “Нер Дакик“, тогава хората, които вече не получават наслаждение от него губят ли този “Нер Дакик“? Или обратно – той излъчва към тях толкова малко светлина, че те просто престават да го чувстват?

Отговор: Губят го и затова са готови на всичко, за да не се чувстват празни – дори смъртта усещат като избавление от основното ненапълнено желание. Нали животът всъщност е усещането за напълване от желание. И колкото желанието е по-необходимо, толкова повече дава усещане за живот. Нали освен желанието не е създадено нищо друго. Всичко неживо, растително, животинско, човекът и духовното се състоят само от желание и напълване.

Въпрос: Кое намерение е правилно:

• Поправяне на своята природа (душа) заради (за) сливане с Твореца – пътя на страданието.
• Сливане с Твореца заради поправяне на своята природа (душа) – пътя на Светлината, на Милосърдието.

Въпросът е поставен неправилно. Отговор: Единственото намерение е как да доставим удоволствие на Твореца? То включва в себе си всичко останало (желанията намеренията, средствата, целите по пътя…)!

Въпрос: Каква е разликата между наслаждението от отдаване и наслаждението от получаване, ако и в двата случая правим това, за да получим наслаждение?

Отговор: Полученото от отдаване наслаждение, трябва да бъде заради отдаването, иначе то се определя като „отдаване заради получаване”.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment →