Въпрос: Отначало Адам имал само една жена, Ева. Ще се завърнем ли към моногамията, когато се изправим? Или тогава това няма да ни интересува?

Отговор: Сексуалното съединяване в нашия свят е следствие от духовното съединяване между Висшата Светлина и душата, наречено „Зивуг де Акаа“, което е възможно с помощта на екран. В това духовно съчетание Творецът (или Светлината) е мъжката част, която отдава, а душата (или Кли) е женската, която получава. В този процес на изправяне, душата (Кли) придобива качеството на отдаване, и тогава тя е способна да получава Светлина, за да наслади желанието на Твореца „да отдава”.

Процесът на съединяване (сливане, Зивуг – духовно свързване) се случва в общите желания на двамата „да изпълнят другия с наслада”, да почувстват наслада само в степента, която ще даде наслада на другия партньор. Следователно онова, което се случва е постоянно уподобяване на общи желания и намерения (в Рош – главата на духовния Парцуф, преди получаването вътре в неговото тяло – Тох). Това се изразява в нашата психология с тенденциите за сексуално общуване, предшестващи изливането на Светлината Хохма (Ор Пними, семето) в душата (Кли, от Рош в Тох на Парцуфа).

Тези редуващи се и увеличаващи се, взаимни предвижвания са предназначени да допълнят желанието във всеки от духовните партньори чрез прекъсване и възобновяване на контакта. Това създава възможност за благотворно удоволствие: когато тази степен е постигната, Светлината преминава от Пе в Тох – удоволствието влиза в желанието, както е описано в Петокнижието: „Като стрела порази желаната цел, в желаното време, в желаната жена, на желаното място”.

Следователно, когато душата постигне пълно поправяне, човек ще разглежда секса като психологически израз на духовно обвързване. А ако няма духовна връзка, тогава няма и стремеж или причина за телесно обвързване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment →