ЗАПОВЕД: Не преплитай пръстите си като ветрило

Въпрос: Без да искам влязох в спор по отношение на Кабала, с един религиозен човек и тази грешка прерасна в тема за преплитането на пръстите на ръцете. Този религиозен човек ми каза с голяма увереност, че Ари е писал за забраната човек да преплита пръстите си, защото в този жест има смесване на осъждането и милосърдието и че всеки начинаещ кабалист знае за тази забрана. Мъдреците са ни оставили заръка, да не се обучаваме при човек, който пренебрегва тази заповед. Що се касае до овладяването на малките неща, то всеки голям човек знае, че дреболии няма и всяко дребно нещо разкрива някаква вътрешна истина. Човек, който се занимава с Кабала и не съблюдава и най-малката дреболия в нея – това е човек без трепет пред Небесата, без истинска вяра в светостта на Тора. Човек, който чете думите на Ари, забраняващи преплитането на пръстите, но стои пред публиката и въпреки това го прави – това е човек, у когото отсъства благоговение пред Небесата. Какво толкова има в това скръстване на ръцете или пръстите, че толкова развълнува този религиозен човек ?

Отговор: Действително, понякога аз забравям и преплитам пръстите си. Това нещо много ядосва религиозните хора. Рабаш също се контролираше, за да не прави подобно нещо пред публика. Кабалистичните книги са написани на езика на клоните: взимат се думи от нашия свят, а се говори за духовния. Използвайки названията на частите на тялото и действия от нашия свят, правим описание на частите на духовното тяло, свойствата на душата и нейните действия. Ако е казано, че не трябва да се преплитат пръстите – значи се има предвид, че не трябва да се съединяват дясната и лявата страна, свойствата на отдаване и получаване. Хора, които не разбират, че в Тора се говори за коригиране на човешките качества, а не за физически действия, изцяло концентрират своето внимание на състоянието на своите животински тела. Разбира се, не трябва да изучаваш Кабала от човек, който съединява дясната и лявата линии в себе си, без да има екран. Та нали именно формирането на екран между тях, представлява цялата наша духовна работа.
Има и обичай да не се отпускат ръцете под нивото на пояса, защото под пояса на духовния парцуф се намира областта на клипот (нечистите желания). Има хора, които цял живот не излизат от Йерусалим, защото духовният Йерусалим – това е свойството на отдаване, от което не бива да се слиза до свойството на получаване. Въобще, всички традиции в облеклото и поведението, които религиозните хора наричат Заповеди – всъщност не са заповеди, а ритуали. Заповедите касаят само поправянето на 613-те егоистични желания на душата от „безпричинна омраза“ до „възлюби ближния си“. За това ни е дадена Тора и както е казано: „Аз сътворих егоизма и Тора – за неговото поправяне“. Казано е също: „Творецът не се интересува как е заклано животното (кашерно или не), а заповедите са дадени за поправянето (на егоизма)“ – т.е. не за тяхното физическо, а за духовното им изпълнение. Но днес ние сме още в изгнание (от духовното) и затова религиите още съществуват, и диктуват външното изпълнение, а не вътрешното. Затова моят съвет е: не говорете с вярващи, на тях още не им е дошло времето за изправяне! Но външното изпълнение на обичаите се поощрява, доколкото по този начин човек, макар и да не поправя себе си, спазва житейските норми на поведение.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: