Пътешествие към тайните на световната душа с учения-кабалист Михаел Лайтман

Хората смятат Йерусалим за духовната столица на света. Той наистина е свято място за всички религии, световен център на светостта. Тук присъства някаква особена сила и всеки човек я усеща по своему.

Каква е тази сила, която внезапно възниква в човека и му въздейства  като го привлича към Йерусалим? И обратно – има и такива, които тя отблъсква.

Човек започва да усеща духовния корен на този град. Той съществува вътре в нас, редом с нас, в него има духовен , вечен живот. В него е силата на любовта.

Ние виждаме камъни, улици, но не чувстваме самия град. Истинският Йерусалим може да се усети само с поправено сърце.

 

Сърцето на човека

Всичко съществуващо в този свят се спуска към нас свише. Затова има Йерусалим, който е горе и Йерусалим, който е долу. Духовното сърце, тоест Малхут е горе, а човешкото сърце – долу. Ако искаме да построим този град, сме длъжни преди всичко  да изградим сърцето си, да го поправим.

Какво означава сърце? Сърце в духовното се нарича желанието на човека. Ако желанието е ограничено единствено в този свят и човек мисли само за това, как да се задоволи колкото е възможно повече с храна, секс, власт, слава – всичко, което е необходимо в този живот, в който той се стреми да бъде известен и знаменит – това е просто егоистично сърце. Това означава, че на човека му е достатъчен този свят и не му е нужен духовния Йерусалим.

Ако на него не му е достатъчен този свят и той търси, и чувства, че нещо не му достига, това означава, че той желае да се издигне над този свят и да почувства духовния . Тогава неговото сърце жадува да се поправи – то мечтае да се освободи от егоистичните си желания.

Но това не става за един миг. Първо човекът изгражда преграда между всички свои желания. Той отделя чистите желания от нечистите, егоистичните от алтруистичните. Сякаш строи  стена около града.

Стената

Стената,  обграждаща града – това е защитата на града. Когато човек поправя своето сърце, за да стане то като „Йерусалим”, той е длъжен да отдели в него добрите мисли, чрез които иска да се доближи до духовното, от лошите мисли, които засега не са устремени към святостта. Разделя едните мисли от другите. Изгражда между тях стена, която ще защити желанията за постигане на духовното от вредните желания, които не се стремят към това. И когато в човека вече има такава стена, то зад нея той ще построи града.

Това е трудна работа – да се отделят едните желания от другите. Та нали нашето его през цялото време ни притиска и привлича към себе си. То подстрекава човека, пробуждайки в него все по-големи и по-големи желания. И тук най-важното е да не се прекършиш. Необходимо е да съхраниш своето огромно желание към духовното, както грижливо пазиш рядко цвете. Трябва да се държиш като сляп и глух, и да не забелязваш, да не чуваш тези разумни в кавички, егоистични съвети.

Какво трябва да направи човек, ако въпреки всичко желае да се откъсне от своя егоистичен свят, да излезе от него и да влезе в Йерусалим, който е горе? Тогава трябва да потърси врата, през която да влезе в града.

 

Градските порти

Градските порти са особено място. Ако човекът извършва в себе си поправяне съгласно свойството, наричано „порта”, и постигне подобие на това особено свойство, което съществува във всяка градска стена, то тогава в нея се появява отвор и той влиза в града.

Всъщност не е нужна никаква порта. Има стена и аз се приближавам към нея. Стената – това е условие и ако го изпълня, тогава се отваря проход и аз минавам през него.

И тъй като градът е заобиколен от много условия ( градът – това е съвкупността от желания ), то в стената съществува точка, в която са съсредоточени особени свойства, свойствата на любовта и отдаването. Ако човекът постигне подобие с тях, достигне до тяхната висота, тогава той влиза вътре.

Затова в градската стена има такива места – символи на тези основни свойства, на високите духовни качества и придобивайки ги, човекът получава право да влезе в града. Той открива чистота, анти егоистичен екран, който му позволява да получи светлина, при условията, които стената му посочва – тези условия съответстват на духовния Йерусалим. Вътре в града управлява абсолютният алтруизъм, безкористното отдаване, а извън града – свойството на получаване, егоизмът. И за да премине през тази стена, човек е длъжен да направи скок чрез вътрешна промяна в сърцето си , скок от егоизма към алтруизма.

 Пътят

Пътят, по който се приближаваш към духовния Йерусалим – това са грешките, объркаността, чувство на отчаяние и безсилие – състояния, в които чувстваш, че ту се приближаваш, ту се отдалечаваш от Йерусалим, но въпреки всичко преминаваш през тях и ги поправяш. Това означава, че се придвижваш напред и се приближаваш към Йерусалим.

Добре е, че има грешки и препятствия, които те отклоняват от пътя. Това ти дава възможност да спреш, да провериш себе си и от мястото, на което се намираш в момента още по-точно да се насочиш към духовния Йерусалим.

И всеки път Йерусалим ще ти се струва различен, и твоите състояния ще се променят. Но именно от всички тези усещания при различните ситуации, пред човека се открива този духовен град.

Войната

Днес, в нашето сърце цари разрушение. Погледнете този свят , той е разделен на части, разтърсват го войни и страдания. Всеки, който живее в него е като ракова клетка, която съществува единствено заради себе си и унищожава останалите.

Така е и с Йерусалим разкъсваме го на части. А как е възможно в такова състояние изведнъж да се пробудят свойствата на истинския Йерусалим, като столица на единението, любовта, сливането с Твореца . Как може това да се случи, ако сред неговите жители няма единство?

И в бъдеще ще се водят големи битки за Йерусалим. Става дума за духовна война. Защото нечистите сили и силите на святостта постоянно се стремят да завладеят това място, където трябва да се спусне Висшата светлина. И това противоборство няма да приключи до самия Край на поправянето, когато ще се случи най-голямата битка – последната схватка във войната Гог-Магог, която днес вече се разгръща с пълна сила.

 

Съвършеният трепет

Всички тайни са скрити в името Йерусалим. Йерусалим означава най-големият и силният страх. Този страх възниква, ако съм поправен до такава степен, до такова състояние, когато се страхувам, дали ще мога да отдам на ближния си цялата своя любов. И тогава от този страх, който аз усещам, възниква разбирането за цялата методика на системата от светове, системата от сили. И тогава човекът вижда силите на Машиаха /от думата „лимшох” – „изтеглям” /, които го изтеглят от егоизма към алтруизма, от ненавист към любов, от материалния Йерусалим към духовния Йерусалим, към Храма.

Храмът

 Мястото на Храма – това е място на концентрация на духовните сили. То е било символ на свойството на светостта. Ако човекът се придържал към тези сили, действащи в духовното, то тогава те са властвали над него, над неговите желания. Затова хората са се стремили да дойдат тук, желаейки да съединят материалното с духовното, за да могат и на материално ниво да изпълнят същото онова действие, което са извършили в своя вътрешен Храм, в своето  сърце.

Човекът е донасял тук, на тези камъни, събраните плодове, своите пожертвувания, една десета част от урожая. Всичко, което е създавал и произвеждал, той донасял тук, за да освети своя труд. Това е било символ на духовното отдаване, което той изпитвал в сърцето си.

Тогава не е имало молитвеници , хората идвали тук и говорели направо от дълбините на своите сърца. Казвали онова, което чувствали в сърцето си , това било тяхното обръщение към висшата сила, те не се нуждаели от думи.

В Храма имало сещеници наричани коени, които го обслужвали. Това били хора, напълно изчистили се от егоизма на този свят, насочили всички свои желания към отдаване и съвършена любов. И само на тях било позволено да приемат пожертвования и подаръци, тъй като нито един от тях не би могъл да вземе нищо за себе си. Всичко получено те предавали на Храма.

Тези «свещенослужители», са онези желания, които се намират в нас и искат от нас само едно: да донесем в този свят знание за Висшата сила. Тези висши  и възвишени желания съществуват във всеки. Ще дойде време и те ще се събудат в нас , желанията за абсолютна любов и отдаване.

Разрушаването на Храма

 В следствие на това, че бил разрушен Храма, тук се образувало място на разрушаване на свeтоста и се увеличили тъмните сили, силите на злото, на егоизма. От този момент те обкръжават това място, искат да се хранят от него, да извличат оттук светлина и енергия.

Всъщност точно това и правят тези егоистични сили, те се хранят тогава, когато ние не усещаме силата, а се чувстваме слаби, опустошени и нещастни. Но в действителност не те, а ние сме длъжни първи за започнем своето поправяне и да привлечем всички останали към поправяне и духовно извисяване.

Тогава и те, силите на егоизма също ще се издигнат в светостта и ще изчезнат, и ще има един Дом, както е написано от пророците « Защото Моят дом ще се назове  дом за молитва на всички народи”. И ще има един Свят Храм за цялото човечество…

Някога пъшешествах из Америка и за седмица се установих в малко градче, наречено Джексън, на север в Съединените Щати. Живеех в местния хотел. В градчето, което беше по-скоро малко село, до мен се настани съсед, с който ни се случи да седим заедно на една поляна.

Той беше от Германия, и съдейки по ръцете му, се занимаваше с някаква груба работа. Веднага разбра, че съм евреин и ме попита откъде съм. Казах му, че съм от Израел. Тогава той ми зададе само един, наистина много сериозен въпрос. Попита ме с болка: „Защо не строите Третия Храм?”

Отговорих му: «Как е възможно да се построи Храм, ако в сърцето ни цари разруха”. Той разбра това и каза: „Тогава да започнем да го поправяме!”

 

Молитва

 Да започнем със своето сърце и да се помолим за поправяне. Молбата за поправяне се нарича молитва. Тя не е това, което е написано в молитвеника, а онова, което е написано в човешкото сърце – молбата дава сила за поправяне.

Трябва да се молим за сила, която да ни повдигне от този свят в духовния свят, от егоистичните желания  към алтруистичните свойства, към отдаване, към любов. Ако човекът се стреми именно към това ,той задължително ще получи отговор. Градската стена, стената на Храма трябва да даде на човека екран – система за противодействие на егоистичните желания, да проправи път към духовния свят.

Ако човекът има екран, той ще построи Третия Храм в сърцето си. И само ако го построи в своето сърце, ще може да го представи в материалния му аспект и да го опише до най-малките подробности. Всеки детайл на Храма ,това е връзката на човека с Висшето.

Истинската молитва може да бъде само една – молитва за обществото, когато човек се съединява с обществото и се превръщат в единно тяло, « като един човек с едно сърце», и тогава цялото човечество ще се обедини в неговото единно голямо сърце.

Само една молитва достига до Висшия Духовен Храм и оттам идва отговорът – молитвата за това, всички ние да се обединим, да намерим духовните сили, и да започнем да живеем в духовното пространство.

Да се надяваме, че някога ще се удостоим с такова състояние, което ще ни даде възможност да изградим Йерусалим. И над тези стени ще се издигне град, който действително ще се превърне в град на светостта, а формата му напълно ще съответства на неговия висш духовен корен – света Ацилут. Това всъщност е истинският Йерусалим.

Filed under: Филми | Add Comment →