Предсказанията на книгата "Зоар"

Преди влизането в последното изгнание, през втори век от нашата ера, раби Шимон Бар Йохай (РАШБИ) с група от свои ученици е написал „Книгата Зоар“. Това е обширен труд на арамейски език за методиката на изправяне на егоизма, където чрез намеци се подразбират всички състояния, които преживява човек по пътя на достигането на равновесие с природата.

Трябва да отбележим, че макар „Книгата Зоар“ да е била написана преди изгнанието, тя още тогава е предсказвала, какво ще се разкрие след неговото завършване, за да сложи край на духовното разединение: „Доколкото на синовете на Израел им предстои да вкусят от дървото на живота, което се явява „Книгата Зоар“ – то с нейна помощ те ще изходят от изгнанието в милосърдието“. В книгата също така се говори, че към края на шест хилядния срок, тя ще разкрие на цялото човечество, извлеченото от поправянето на егоизма: „В преддверието на дните на Машиаха /Месията/, дори децата по света ще откриват тайните на мъдростта, узнавайки от тях сроковете и разчетите до избавлението. Именно в това време, тази книгa ще се разтвори за всеки“.

Веднага след написването и́ обаче „Книгата Зоар“ е била скрита. Публикувана е отново едва в 13-ти век в Испания, а през 16 век, примерно 1400 години след написването и́ в град Цфат, разположен в северен Израел е пристигнал великият кабалист АРИ. Ако „Книгата Зоар“ предава методиката на поправяне на егоизма на алегоричен език – с намеци и притчи, то АРИ избира за тази цел научно-методичния способ на изложение на материала, прецизно описващ етапите, водещи към достигането на равновесие с цялата природа. Трудовете на АРИ предават строежа на Висшия свят, обяснявайки на човека как да влезе в това измерение на реалността и да живее в него. Наред с това, само определени личности са били способни да разберат неговите думи, защото във времето на АРИ егоизмът не се е проявявал все още в своята пълнота и мощ. Всъщност, колкото повече се е развивал, толкова по-голяма острота на възприятията на човека е придавал той.

Моментът на окончателната корекция вече е съвсем близо. Когато егоизмът се изкачва на последната степен, настъпва кризис, водещ със себе си необходимостта от специализирана методика. Днес много хора се нуждаят от нея, защото са в състояние да възприемат това, което по-рано са улавяли само единици. Затова и методиката на поправянето в наши дни се проявява изцяло: Баал аСулам (1884 – 1954) е коментирал „Книгата Зоар“ и трудовете на АРИ така, че всеки от нас може да разбере техния смисъл. Последният велик кабалист на 20-ти век е казал следното: „Аз се радвам, че съм създаден в това поколение, когато вече може да се разгласи истинската наука. А ако вие ме попитате, откъде ми е известно, че това е разрешено – то аз ще ви отвърна, че ми е дадено правото на разкритие“. Сред неговите основни съчинения са коментариите „Сулам“ на „Книгата Зоар“, включително и преводът и́ от арамейски на иврит и тълкуванията към нея, а също така и „Учение за Десетте сфирот“, разясняващи трудовете на АРИ. Баал аСулам е оставил също така многобройни статии, които обясняват пътя за изграждането на човешкото общество, намиращо се в равновесие с природата. Самият той е казвал, че именно потребността на съвременното поколение от систематизирана и стройна методика за коригиране на егоизма ще му позволи да направи това: „Всичките ми достижения в разкриването на тази мъдрост са обусловени от моето поколение“. [4]

Както са предвидили кабалистите, края на 20-ти век е бил ознаменуван с нов етап на развитие на човечеството: хората масово са привлечени от Кабала. Още през 18-ти век Вилнюския Гаон, в книгата си „Гласът на гургулицата“ е указал 1990-та година като началото на процеса, а Баал аСулам в беседа с учениците си е обозначил 1995-та година, 50 години преди нейното настъпване.

Тези събития не са случайни. Кабалистите ги обясняват така: ако ние чакаме докато завършат тези шест хиляди години, без да предприемаме самостоятелни крачки в работата по поправяне на егоизма, то това ще ни причини колосално страдание. По-голямата част от населението по света ще бъде унищожено в ужасни войни, а малкото останали живи, от безизходица ще реализират програмата на природата:

„…Вече са изобретени атомната и водородната бомба. И ако на хората все още не им е ясно какво ще е разрушението, което те са способни да причинят на света, то ще дочакат Третата или Четвъртата Световна война. Тогава бомбите ще свършат своята работа, а тези, които ще оживеят след това разрушение, не ще имат друг съвет освен да се заловят с тази работа“. [5]

С други думи, ако ние си кажем: „Да става каквото ще“ и не пожелаем да предприемем нещо, то силите на природата по пътя на последователни страдания ще ни заставят да постигнем поправката максимум за 233години (от момента на написването на тези редове). При това тези събития ще се случат в определеният им срок т.е. в определеното за тях време като силата на страданията непрекъснато ще нараства дотогава, докато всеки миг не започне да ни се струва вечност – всъщност усещането за време се явява психологичен фактор. В действителност, ние още сега забелязваме, че нашият живот от ден на ден става все по-тежък и това е само началото.

От друга страна, по пътя на поправката изчезват времевите рамки. Подобно на кабалистите, достигнали равновесие с природата по протежение на поколенията, днес всеки човек е способен да достигне до съвършенство и вечност. По пътя на  собствената си корекция, ние ускоряваме и форсираме времето.

Така или иначе, всички хора са длъжни да достигнат равновесие с природата и дори смъртта не ще бъде бягство от този задължителен процес на поправяне.

Необходимостта да се направи избор между двата пътя зависи от нашето осъзнаване, което се появява в следствие на страданията или благодарение на самостоятелни изисквания. Вторият вариант може да се реализира посредством Кабалата, която описва нашето състояние и ни обяснява къде сме длъжни да стигнем като ни обезпечава необходимите средства за това придвижване.

Така, през оставащите 233 години, човечеството може да преживее същите тези ужасни страдания, които се упоменават в кабалистичните книги, където се разказва за периода на Машиаха /Месията/. Но то също така може да избере значително по-кратък път, пътят на непрекъснатия духовен подем.

На този кръстопът на Израел е отредена решаващата роля.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: