Пределите на насладата

В нашият живот са възможни само две трагедии. Едната – когато не получаваш това, което искаш, другата – когато го получаваш. Втората е по-лоша, това е наистина трагедия.“ Оскар Уайлд

Изучавайки различните видове наслаждения: за знания, власт, почести, богатство, а също така и за храна, секс и други – ние ще видим, че във всички случаи максималното удовлетворение се изпитва при първият кратък контакт между желанието и неговото напълване. В момента, в който  напълването се е осъществило, удоволствието започва да угасва. Наслаждението в удовлетвореното желание може да продължава няколко минути, часа или дни, но в края на краищата изчезва. Дори когато човек дълги години се е стремил да постигне нещо, например престижна длъжност или престижна научна степен, в момента, в който целта е постигната, изпитваното блаженство от нея започва да му се изплъзва. Следователно, удовлетворявайки желанието, наслаждението го анулира.

Още повече, че влизайки в желанието и след това напускайки го, насладата формира у нас нов стремеж, двукратно превишаващ предходния. Това, което вчера ни е доставяло удовлетворение, днес ни се струва съвършено недостатъчно. Ние искаме много повече! Получава се така, че удовлетворението на нашите желания всъщност ги усилва и ни заставя да полагаме повече усилия, за да запълним образуващата се пустота.

Ако човек не се стреми да постигне каквото и да било, усещането му за живот се притъпява и затихва. Затова й обществото постоянно обезпечава всеки свой член с нови желания, които създават в него усещане за живот за още един почти неуловим миг. Отново и отново, за кратко, после напълването се сменя с опустошение и отчаянието нараства.

Днес обществото непрекъснато ни предизвиква да купуваме все повече и повече неща, дори и да нямаме необходимите за тях средства.

Агресивният маркетинг, непреодолимото желание да съответстваме на социалните стандарти и облекчените кредитни условия ни стимулират към покупки, превишаващи реалните ни финансови възможности. Не след дълго време приятната възбуда от поредната придобивка се разсейва като дим, но за сметка на това, плащанията по нея ще ни съпровождат още години. В тези случаи разочарованието от покупката не се забравя с течение на времето, а напротив – натрупва се.

Богатството не носи щастие. За това свидетелства новото изследване*7, проведено под ръководството на професор Даниел Канеман*8, лауреат на Нобелова награда по икономика. Както се изясни, еснафските представи за влиянието над човека на такива фактори като богатство и здраве, са твърде отдалечени от реалността. Направената статистика въз основа на ежедневните данни за настроението на хората, не открива съществени различия между богатите и бедните слоеве на населението. Нещо повече, установява се, че такива отрицателни емоции като гняв и враждебност по-често изпитват добре обезпечените хора.

Едно от възможните обяснения на тази толкова слаба връзка  между благосъстоянието и жизнерадостта е, че ние много бързо привикваме към физическия комфорт и новия жизнен стандарт, след което започваме да очакваме още по-големи удоволствия.

Резюмето по повод ограничеността на желанията за наслаждения може да се изрази със следните думи:

Този свят е създаден заедно с потребността. Той е лишен от изобилия и блага, и за придобиването им се изисква движение, а както е известно, необходимостта от многобройни движения обезсърчава човека. Но да останеш без придобивки и блага също е невъзможно и затова хората избират страданията, свързани с многобройните движения, за да достигнат максимални придобивки. Но всичко постигнато и придобито от човека му служи за лична полза и затова той винаги иска два пъти повече, отколкото има и поради тази причина умира, без да е постигнал дори и половината от желаното. По този начин хората страдат от два фактора: от необходимостта да извършват многочислени движения, а също и от потребността да притежават тази половина, която не им достига.

От казаното по-горе следва изводът, че нашата природа ни поставя в непоносими условия: от една страна, желанията ни за наслаждения непрекъснато нарастват, а от друга, напълването, постигащо се посредством многобройните „движения“, т.е. действията и усилията се усещат само за кратко време и след това бързо изчезват, оставяйки ни двойно опустошени.

През хилядолетното си историческо развитие човечеството е разработило различни методики за справяне с този вечен проблем и за откриване на истинското удовлетворение на желанието за наслаждения. В повечето случаи тези методики се основават на два ключови принципа, позволяващи да „излъжат“ желанието: формиране на навици, доставящи чувство на удовлетворение и отслабване, нивелиране на самото желание.

Първият принцип се базира на приучването на човека към изкуствено обусловени шаблони на поведение. Отначало той се обучава, че определено действие води до възнаграждение и изпълнявайки това действие, той ще бъде удостоен с уважението на педагозите и на обкръжението като цяло. След това възнаграждението постепенно изчезва, обаче у човека съответното действие е вече зафиксирано като фактор на удовлетворение, то вече се намира в неговата поведенческа схема, като придобит рефлекс. Когато човек привиква към нещо, самото действие му доставя удовлетворение. Той прецизно изпълнява това, към което е приучен и изпитва огромно удоволствие, ако му се отдаде да го направи още по-добре от преди. Този принцип по правило се съпровожда с обещания за бъдещи възнаграждения, понякога дори – посмъртни.

Вторият принцип е построен на основата на намаляване желанието за наслада. Състоянието на човека с неудовлетворено желание е много по-печално от това на този, който просто няма такова желание. Докато първият страда, то вторият просто „се радва на своята съдба“ и е удовлетворен от това, което има. Тази методика е особено добре развита при източните учения. Те са разработили многобройни и разнообразни системи, основани на физически и на духовни техники, които понижават степента на желанието и като следствие – степента на страданието.

Фактически, докато ние сме загрижени за достигането на поредното наслаждение, обичайният ни начин на живот и надеждите ни за бъдещето се съхраняват. И наистина, липсата на напълване може да предизвика в нас чувство на дискомфорт и неудовлетвореност, но често самото преследване временно заменя напълването като такова. В процеса на търсене ние получаваме приток на жизнена енергия – благодарение на обновяващите се желания и движението към поставената цел с надеждата, че достигането и ще ни удовлетвори, или в крайна сметка, самият път в това направление.

До този момент ние успешно сме използвали подобни методи, но с естественото усилване на нашето желание за наслаждения, на нашия егоизъм, тези решения се оказват все по-неефективни. Разрастващият се егоизъм вече не позволява на човека да премълчава своите потребности, прибягвайки до  изкуствени решения. Това се забелязва във всички области – както на индивидуално, така и на общочовешко ниво.

Ярък пример, илюстриращ нарастващия егоизъм на личността е крахът на семейната институция. Семейните връзки и най-вече взаимоотношенията между мъжете и жените, първи се прекъсват под ударите на висшия егоизъм, понеже тази сфера е най-близка до човека. Ожесточаващото се себелюбие възпрепятства съпрузите да си принадлежат един на друг и да поддържат семейния съюз.

В миналото семейният модел е бил  защитен от трусове и е представлявал нещо непоклатимо, нещо като островче на стабилността. Ако по света са възниквали конфликти, ние сме се отправяли на война; ако са възниквали недоразумения със съседите, ние сме можели да сменим местожителството си, но семейството винаги ни е служело за надеждно пристанище. Дори, когато човек е преставал да изпитва необходимостта от предишните семейни взаимоотношения, той е продължавал да ги поддържа заради децата или заради възрастните си родители, нуждаещи се от грижи. Днес обаче, егоизмът е достигнал такива колосални размери, че човек не се спира пред нищо. Статистиката на разводите и непълните семейства говори сама за себе си.

В глобален мащаб последствията от разрастващият се егоизъм ни поставят в особена ситуация, която няма аналог в цялата човешка история. От една страна, глобализацията ни демонстрира доколко сме взаимосвързани във всички области на нашата дейност, включително икономиката, културата, науката и образованието, а от друга страна, егоизмът ни се е развил до такава степен, че не е по силите ни да понесем чуждото присъствие до себе си.

В действителност, ние винаги сме били части от единна система, но до този момент не сме осъзнавали своята общност. Природата ни разкрива този факт по пътя на едновременното въздействие на две противоположни сили. Едната от тях ни обединява в единно цяло, а другата заключва всеки в неговия тесен ъгъл. Днес влиянието на тези сили се проявява във все по-крайни форми, които стават все по-безпощадни от ден на ден. Ние откриваме огромната мощ на глобалната взаимозависимост, и в същото време укрепващият пред нашите очи егоизъм ни заставя да избягваме осъзнаването на очевидното. Ако взаимната ни нетърпимост, отчужденост и ненавист не се прекратят, ние неминуемо ще се унищожим взаимно.

Без съмнение, ако в егоистическия път на човешкото развитие не настъпят радикални промени, то ще се окаже въвлечено в следваща световна война, в която ще се използва термоядрено оръжие, в резултат на което по-голямата част от населението по света е възможно да бъде унищожено. В същия дух се е изказал и Айнщайн: „Не зная с какво ще воюват хората през Третата световна война, но затова зная, с какво ще воюват в Четвъртата – с пръчки!“. За голямо съжаление, днес неговите думи ни изглеждат реални и страшни, както никога досега. В продължение на цялата си история, човечеството е вярвало, че го чакат добри времена, че ще развиваме науката и техниката, културата и образованието, благодарение на което животът ни ще се изпълни с радост, благоденствие и щастие. Тази концепция забележително илюстрира атракцията „Космически кораб Земя“, разположен в Дисниленд в парка Epcot *14. Построен в началото на 80-те години на миналия век, той демонстрира на своите посетители историческите етапи от развитието човечеството.

Пътешествието започва със скални рисунки и последователно преминава през всички етапи на развитие. Например, от първоначалното използване на дървесината и хартията, до усвояването на космоса. Доминиращата преди няколко десетилетия концепция е залегнала в основата на тази атракция, която възпява величието на човека, издигащ се на все нови и нови висини. Тук човешката история е представена като непрестанно движение към щастието. То всеки момент ще настъпи и ако това не стане днес, тогава утре, ако не за нас, тогава за внуците ни.

Отминаха години и днес илюзията помръкна. Всеки от нас има всичко, за което преди сто години е можел само да се мечтае. Ние имаме възможности за развлечения, да пътешестваме, да почиваме, да спортуваме и т.н. – обаче вече не вярваме в светлото бъдеще. Розовите мечти се смениха с настъпващ мрак, признаци на който са: насилието, самоубийствата, терора,  смъртните болести, екологичният кризис, социалната, икономическата и политическа нестабилност.

Ние се намираме на повратна точка и натрупвайки опит, започваме да разбираме, че щастливото бъдеще няма да разтвори обятията си за нас. По всяка вероятност, децата ни ще живеят по-зле от нас. Усещането за криза във всички сфери, както в личен, така и в обществен план, е предизвикано от осъзнаването на факта, че всичките ни достижения и известни средства не са ни направили щастливи.

Затова нараства чувството за безсмисленост на случващото се и празнотата, депресията и наркоманията са станали главните недъзи на съвременността. Това са проявите на безпомощност, които са ни завладели, понеже престанахме да разбираме как и с какво да напълваме своето желание за наслаждения, угаждайки на егоизма ни, безкрайно разраснал се и не намиращ удовлетворение, не поддаващ се на лечение чрез нито един от познатите ни „лекове“.

Загубата на надеждата за бъдещето е ярко изразена сред младежта. Днес много млади хора се отнасят към живота не по този начин, по който са се отнасяли към него техните родители. Струва ни се, че пред човека се е разгърнал огромен свят, предоставящ маса шансове за достигането на успех и самореализация, обаче все повече млади хора губят интерес към живота и не желаят да реализират своя богат потенциал. Те като че ли предварително знаят, че това в крайна сметка няма смисъл. Като при това виждат около себе си възрастни хора, изгубили толкова физически и душевни сили в стремежа си за наслада и въпреки всичко, не достигнали щастието. Естествено, такава картина съвсем не разпалва желанието на младите хора да направят нещо сами. На родителите им е трудно да разберат това. Не е по силите им да си изяснят причините за този подход, понеже по тяхно време всичко е било иначе.

Поради това, днес нито едно от известните в миналото решения няма да ни помогне да подобрим състоянието на нещата. Само след като опознаем фундаменталните природни закони, в съответствие с които съществува всяко живо тяло и природата като цяло, ние ще съумеем да разберем, в какво се състои нашата грешка и да намерим съвършената методика, позволяваща да удовлетворим желанието за наслаждения и да утолим разрастващият се егоизъм. Тази методика ще доведе човечеството до живот, пълен със съдържание, увереност и покой.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: