Мелодии на Висшите Светове – Част 1

 

Рав Михаел Лайтман разкрива тайния смисъл на кабалистичната музика

Кабалистът, който започва да усеща Висшия свят, влиза в друго измерение и вижда нещо, което не съществува в нашия свят. Той вижда силите, които го привеждат в действие,  души, неоковани в тела, бъдещето, миналото и настоящето – всичко се разкрива пред него. Изпълва се с вечно, съвършено усещане и чувства, че включва в себе си цялото мироздание.

Това дълбоко преживяване е невъзможно да се изрази с думи. В своите книги, кабалистите ни дават само съвети как да достигнем разкриването на тази реалност, на тези впечатления и усещания. На кабалиста му е трудно да ни предаде  какво представлява този скрит за нас свят, с какво той се сблъсква там. Пред него се разкрива цялото мироздание. Как да предаде това? От всички средства, които можем да използваме за създаване и предаване на хората на някаква обща картина, на впечатленията, на възхищението на човека, пред който се разкрива Висшият свят, сред всички тези средства се откроява едно – звуците на музиката. Затова, кабалистите освен статии и много дълбоки текстове, пишат музика, създават песни, мелодии.  Това е още едно средство, чрез което може да се изрази усещането на кабалиста – по-кратко, направо от сърце в сърце, чрез звуци, без думи. Така че тези звуци да влязат в сърцето на другия човек, да го променят, да го настроят за усещането на Висшия Свят.

Във всеки от нас има душа. Душата на кабалиста е подобна на музикален инструмент, който вече свири правилно и усеща,  подобно на „цигулката на Давид“. Това е вътрешният съсъд, вместилището на душата на кабалиста, в който той усеща реалността и може да я изрази в звуци. Затова цар Давид е могъл да напише книгата Псалми, състояща се напълно от впечатления от Висшия свят.

Получили сме огромен подарък от последният велик кабалист на нашето време – Рав Йехуда Лейб Алеви Ашлаг – получил името  Баал Сулам, по името на написания от него коментар на книгата „Зоар“. „Сулам“  в превод означава „Стълба“. Той е изразил в своите мелодии всички степени и всички усещания във Висшите светове.

Слушайки тези мелодии ние се приближаваме към истинското усещане на Висшата духовна реалност. За всеки човек, независимо от това колко знае и от колко време изучава Кабала, тези звуци се явяват най-краткото, най-прякото, най-простото средство, даващо му възможност да изпита някакви  духовни усещания.

Кабалистът  усеща във Висшия свят и добри, и лоши състояния, отрицателни и положителни сили, той се намира между тях, управлява ги и те го  управляват – всъщност е подобно на това, което усещаме в нашия свят. Всички тези състояния кабалистът изразява в мелодии.

Затова има  печални мелодии и по-радостни. Но в действителност така ги възприемаме ние. Кабалистът, който слуша тези мелодии и усеща картините, пробуждани от тях, чувства само възхищение.

Може да ви се стори, че звуците са печални, а мелодията – тъжна, но всъщност тя не е тъжна, изпълнена е с възхищение и само ние я чувстваме печална, сякаш нещо недостига на човека, написал тези звуци. Така ни се струва, тъй като в нашия свят използваме букви, ноти, недостатъци на напълването, които се наричат съсъди, а не светлината, която ги напълва. Можем да усетим само тези съсъди, но не и светлината.

Въпреки всичко, когато човек слуша музиката, постепенно се приближава към състоянието, в което тези съсъди се напълват със светлина, и тогава  той ще усети същите преживявания, които чувства и кабалистът.

Аз бих искал всички ние да се удостоим с възможността да почувстваме тези огромни пространства, целия Висш свят, Твореца, Висшата светлина, напълваща душата, нашето общо вместилище на душите във всяка мелодия от  120-те песни от книгата с Псалми.  Рав Йехуда Ашлаг – Баал Сулам е помислил за нас, оставил ни е мелодиите си. Нека ги послушаме, и да помислим за това, че тези мелодии  са  средство за влизане във Висшия свят.

«Бней Ейхала“

„Бней Ейхала“ – в превод означава  „синовете на Царския дворец“. Те желаят да достигнат двореца на Царя, Бина, свойството отдаване, силата на Твореца, духовното, наричащо се „дворец на Царя“. Синовете, са тези, които желаят да се уподобят по свойства на Царя. Думата „Син“, на иврит „бен“ произхожда от думата „разбиране“ (авана). Те желаят да разберат Твореца, да се приближат към него със своето разбиране и да Го усетят.

Затова са готови да преминат цялата система на поправяне, да променят себе си от начало до край – от природата, в която са били създадени до природата на Царя, както е написано – „Върнаха се синовете на Израел към висотата на своя Творец“. За това се пее  в песента.

Когато достигнем това състояние и станем „Бней Ейхала“ , означава, че сме постигнали  Окончателното Поправяне. Затова пеем тази песен в Събота. Съботата символизира подема, при който целият наш свят изцяло се повдига във Висшия свят и тогава всички ние влизаме в двореца на Царя.

Този, който работи върху своето лично поправяне, който изучава Кабала, усеща в Събота три подема: първият подем – вечерта при настъпването на Съботата, вторият – на следващия ден, в Съботната утрин, и третият, най-големият подем – в края на деня, когато Съботата завършва. И тогава, в това най-високо състояние пеем песента „Бней Ейхала“.

Текста на песента е съчинил Светият Ари, а мелодията е създал Баал Сулам. Затова, благодарение на свързването на Ари и Баал Сулам в едно произведение, влизайки вътре в тази песен, ние действително постигаме най-големия подем, който е възможен само за кабалиста. Подем, до достигане на общото, Окончателно Поправяне, когато целият свят ще се повдигне в този дворец.

Тази песен е много извисена, подобна на химн, възпяващ състоянието, което все още постигат само изучаващите Кабала, а след това, както се очаква, ще достигне и цялото човечество.


„Ки Хилацта Нафши“

„Ки Хилацта Нафши“ – това са думи от Псалмите. Чрез тях цар Давид е изразил състоянието, което е усетил, повдигайки се в своето постижение на пълно поправяне на цялата своя душа. Тогава той се обърнал с тези думи към Висшата сила, към Твореца. „Ки Хилацта Нафши“ означава  „Благодаря Ти за спасението на моята душата „.

Мелодията към песента съчини моят Учител – последният велик кабалист на нашето поколение рав Барух Шалом Леви  Ашлаг, Рабаш. Той неведнъж ми е пял тази песен.

Може би мелодията ще ни се стори печална, но всъщност тя съвсем не е печална, а нежна, изразяваща усещането на човек, навлязъл в свойството Бина, отдаване, в свойствата на Твореца, където няма викове, и всичко се намира в покой. С тази мелодия  той изразява навлизането в това състояние, когато несъмнено вижда, че всички духовни съсъди, цялата негова душа, всички негови желания се покоряват на Висшата сила и започват да се възцаряват в Нея.

Това е кратка песен, но в нея действително се пее за безметежния покой, за това, как човек влиза във Висшата сила и пребивава там в усещане на абсолютния, вечен покой.

„Хасал Седер Песах“

„Хасал Седер Песах“ изразява усещането на човек, намиращ се в началото на своя път – той е изпълнен със сили, готов е да измине този път, знае, че му предстои да премине през процеса на поправяне – до момента, в който не поправи себе си, за да получи светлина. В това, че е излязъл от Египет, тоест от своя егоизъм, издигнал се е над своята природа, той вече вижда пълна гаранция за това, че има достатъчно  сили и възможности, и с помощ свише, ще може да премине приготвените му 49 врати на поправянето. Това е така нареченият празник „Лаг ба-омер“ (33 ден на омер). И в средата на омер той може да постигне получаването на светлина.

„Цадик ке-Тамар Ифрах“

„Цадик ке-Тамар Ифрах“. Във всяка песен има две състояния. Едното – това е състоянието кли, съсъда на душата, над който човек е работил, който е поправил,  достигнал е възхищение, вълнение, и сега възпява това състояние.

Затова в „Цадик ке-Тамар Ифрах“ има усещане от предишното състояние, когато човек е изпитвал недостиг от напълване, в страдания и търсене. А сега е постигнал съвършенство, и знае, че така е трябвало да бъде, защото накрая, праведникът оправдава целия изминат от него път.

И тогава възхищението, възникващо от крайните противоположности, от това, което той по-рано е усещал като пълна отделеност от Твореца, от  духовното, а сега влиза в двореца на Царя, във Висшия свят, се излива във вид на мелодия, отразяваща сегашното му състояние – усещане, изпълващо го отвътре. То включва в себе си две противоположни състояния – предишното, най-отдалечено, сякаш е безнадеждно далеч от Висшето, и сегашното, когато е достигнал съединение с Твореца.

Тази песен е особена. Тази песен е особена заради това, че човек благодари не за своето състояние, а за това, че може да бъде праведник, тоест, че може да оправдае действията на Твореца във всичко, което се е случило с него по пътя, защото сега  вижда причините и необходимостта от всички преминати от него състояния. Разбира, че всички те, са му били дадени свише, за да достигне сегашните висоти.

„ Леагид ба-Бокер Хасдеха“

„Леагид ба-Бокер Хасдеха“ изразява състоянието, което ние преминаваме. В нашия свят, когато заспиваме, като че ли губим съзнание, изключваме се, откъсваме се от този живот, и в нас остава само така наречената  „киста де-хаюта“ – ниво на минимален вътрешен живот, при който всъщност не знаем, ще се събудим ли след съня или не. Защо се събуждаме? – Внезапно получаваме отвътре  някакъв тласък, от който се събуждаме, и отново продължаваме своя живот в настъпващия нов ден.

Но това състояние, в което човек се изключва от реалността и влиза в съня, е много особено, защото от другата страна, в духовното, съществуват подобни състояния, наричани „ден“, „вечер“, „нощ“ и „утро“. Само че в духовното те преминават за сметка на това, че човекът сам си прави  „ден“,  „нощ“, и всички времена – той сам превежда себе си през тези етапи. Ако не направи това, ако не се придвижва, то тогава времето няма да тече, защото в духовното няма време, там има само действия, причина и следствие.

Докато човек „спи“ в духовния смисъл на думата, тоест „задрямва“, той се изключва от духовната реалност, от Твореца, от Висшите сили. Когато човек извършва особени поправяния  вътре в себе си, вътре в своите  келим, той подготвя желанието да „стане“, „да се събуди“. Ако се е подготвил правилно, тогава в тези поправени желания влиза Висшата светлина и го събужда – така, както слънцето ни буди сутрин. Но без тази светлина, идваща свише, човек не може да стане, да се събуди.

Затова когато той „стане сутрин“, тоест отново се пробуди за духовното (това се нарича „ставане в духовното“), той възхвалява Висшата сила, Твореца, който го е пробудил и отново му е дал стремеж към достигане целите на творението, към поправяне, към високи, вечни, съвършени състояния. И тогава човекът пее „Леагид ба-Бокер Хасдеха“ , което означава: „Ще възвестя утрото за Твоята милост“ защото това действително е милост от Висшето, което го пробужда.


„Валс“

„Валс“ – това е много особена мелодия, съответстваща на всички наши традиции и написана по класическите закони на валса. Тази мелодия не принадлежи на Баал Сулам, макар, че е достигнала до нас чрез него. Той я е чул от своя рав Адмор от Пурсов, при когото се обучавал. Баал Сулам живял във Варшава със своите родители. В околностите на Варшава се намирало селцето Пурсов, и в това селце живеел „Равът от Пурсов“ – така наричали този кабалист. Баал Сулам го посещавал, и когато поотраснал, Равът от Пурсов започнал да го приобщава към себе си.

Чрез него Баал Сулам достигнал разкритие на Твореца, на духовното, и  станал кабалист. След известен период от време, Баал Сулам открил, че превъзхожда нивото на своя учител. Тогава го напуснал и заминал за Израел. Така ми разказваше Рабаш – моят рав, най-големият син на Баал Сулам.

Тази мелодия е дошла от „Рава от Пурсов“, преминала е през Баал Сулам към моя Рав, а аз я чух от него.


„Кел Мистатер“

„Кел Мистатер“ – това е песен, която ние пеем при изхода от Съботата, в края на деня, приближавайки се към излизането от Съботата. Изходът от Съботата – това е времето, когато Висшата святост, идваща към човека, пребиваващ в духовен подем, започва да го напуска, за да може всичко, получено от него в Събота да му послужи като движеща енергия за самостоятелно постижение на това, което е получил в този ден като подарък.

Съботата се нарича „подарък“. Защо? Подарък – това е, което се дава на човека не като възнаграждение, той не е работил за него. Подаръкът му се дава от любов.

Така и Съботата – спуска се Висшата сила, наречена Събота. И тогава човек изпитва всевъзможни усещания, явления, които още не му се полагат в съответствие с неговото постижение, а му се дават в качеството на подарък.

На човека му се дава този подем, това разкриване, а след  време усещането за него намалява и отминава. И тогава човекът казва „Кел мистатер“ -„Творецът се скрива“ , „Ти, Творецо се разкри пред мен като подарък, в състояние, наречено Събота, а сега отново си отиваш  и се скриваш от мен. Аз разбирам, че това е необходимо, за да напредна и да Те разкрия дори в „Нисшите“ дни, тоест във времето на Твоето скритие, когато аз пребивавам в делничност, отделен от святостта. Но аз съм длъжен да направя така, че всички дни на седмицата да се присъединят към степента на тази същата „Събота““. Това пее човекът, познал Твореца.

Песента „Кел мистатер“,  изразява усещането за всичките десет сфирот – Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Йесод, Малхут, защото човекът е познал в тях всички свойства на Твореца, и сега, когато влиза в състояние на скритие, и се отделя от Него, той вече знае какво трябва да постигне сам. Това вече е записано в него, в качеството на духовна информация, а сили за това той е получил от пребиваването в Съботата. И сега в течение на седмицата, човекът повдига себе си на нивото на предишната Събота, а след това, когато дойде следващата Събота, тя ще бъде за него още по-голям подарък – и така, докато всички тези Съботи не се съединят в степента Окончателно Поправяне.


*   *   *


Баал Сулам е искал неговите ученици да пеят мелодиите на кабалистите, а не тези мелодии, които е привикнал да пее народът. Затова той  взел някои от  Учителя си,  и сам  съчинил такива мелодии,  с които обучавал  своите ученици.

По-голямата част от тези мелодии се отнасят към „нечистите дни“ – към Рош а-Шана (Нова Година) и към Йом Кипур (Съдния ден). Ето защо,  ние виждаме, че тези мелодии, които обикновено се пеят в Синагогите на Рош а-Шана и Йом Кипур, не отразяват достатъчно дълбоко вътрешното състояние на човека, намиращ се на духовна степен,  наричана Рош а-Шана или Йом Кипур.

Тези подеми предизвикват вътре в човека много по-голямо впечатление, въодушевление, от това което е изразено в народните песни.  Затова Баал Сулам специално съчинявал нови мелодии, много по-близки до тази духовна степен. (например «Хамол Ал Маасеха», «Иней Ке-Хомер», «Бе яд а-Йоцер»), които ние пеем на Йом Кипур, защото тези степени, това въодушевление, възхищение, са много по-силни, от това,  което е прието от народа.

Но всичко това се отнася към кабалиста, и към тези, които искат да се впечатлят от тези песни, по някакъв начин да изпитат това въодушевление, възхищение, макар, че на практика,  все още не са го достигнали. И тогава те  използват това средство. Затова ние обучаваме с тези мелодии дори начинаещите и им обясняваме какво е съдържанието на всяка от тях.


*   *   *

В кабалистичната музика главното са не самите ноти, а всички малки нюанси, съществуващи между нотите. Ние изучаваме, че има таамим (вкусове), некудот (точки под буквите), тагин (корона над буквите) и отиет, самите букви. Какво представляват буквите? Това са точно тези малки нюанси, образуващи се  в края на цялото впечатление на нашите души от светлината.  Впечатлението като духовен запис, излязло от душата и отново влязло в нея, в същото време когато светлината напуска съсъда – това кратко впечатление вътре и наоколо, в отиващата си светлина, се нарича буква, тоест символ,  най-голямата информационна част.

Същото е и тук. Когато ние свирим тези мелодии, то голямата разлика между разбиращите и не разбиращите, между тези които свирят правилно и тези които свирят красиво се заключава в това, доколко човек улавя, къде се намира най-важното. А най-важното не е в самите звуци, а в най-малките символи – в това, как звукът завършва и как започва.

За наше съжаление, не всеки е готов да изрази това. Имах прекрасен ученик, много скъп за мен човек – Виталик. Той свиреше на цигулка. Веднъж, ми каза: „Аз съм готов да свиря само при условие, че ти ще ме държиш за ръка“. И това е вярно…..


 

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: