„Изправяме се пред истински извънредна ситуация на планетата. Това е морално и духовно предизвикателство за цялото човечество”. Така се изрази  бившият вицепрезидент на Щатите, Ал Гор, когато получи Нобеловата награда за мир. Но веднъж паднала завесата в пълната зала, където бе проведена церемонията, възникна въпрос: „ Нашето нараснало съзнание по отношение на околната среда ще ни спаси ли от екологичната криза?”

За да държим под контрол екологичната криза, трябва преди всичко да разберем какви са причините, които се намират в основата на всичко, тоест след като изучим Природата и нейните системи. Изследователите на природните системи – физици, биолози, химици и представителите на другите науки – узнаха, че всички природни компоненти съжителстват в постоянно равновесие по между си. Отделните елементи са свързани и зависими един от друг до такава степен, че дори малкото увреждане на един от тях би означавало да бъде нарушено равновесието в цялата система.

Маймуните го знаят по-добре от всички

Тайната на равновесието на Природата е във взаимния интерес между отделните  части. Този взаимен интерес е по-ясно изразен в животинското царство: от насекомите до бозайниците, при които е много очевидно колко са загрижени един за друг; да вземем за пример мравките, пчелите, маймуните и слоновете, да не говорим за по-просто устроените микроби присъстващи в телата ни, които си помагат  при търсене на компонентите на желязото. Изследователите са открили, че споделянето присъства също при растенията дори и при неживотински форми, които успяват да извършват взаимни дайствия за да поддържат обекта, който създават.

Д-р Джейн Гуудал, която е посветила живота си в изследване на маймуните в естествения им хабитат, накратко изложи богатия опит на един живот, изживян в контакт с Природата: „Открих онова, което е описано като покой отвъд всички приказки и това трябва да се опитаме да постигнем ако искаме наистина да усетим мира в съвременния свят”.

Човекът срещу природата

За разлика от другите живи същества, хората постоянно нарушават перфектното равновесие в системите на Природата. Експлоатират околната среда, радват се на страданието на другите и градят щастието си върху разорението на другите. Всъщност ние не винаги съзнаваме действията си, но в Природата неспазването на законите не ни освобождава от последствията. Съзнаваме или не, ние сме елемент, интегриран в Природата. Следователно, когато се отнасяме по егоистичен начин към околната среда и продължаваме да се опитваме да я експлоатираме, вадим цялата система от равновесие. В отговор, Природата прави всичко, за да възстанови баланса в себе си. Нейната реакция е автоматична, така както налягането в центъра на Земята нараства до такава степен, че външните пластове не успяват да го издържат и изригва вулкан. Докато минералите, растенията и животните, са тласкани от техния инстикт да поддържат природното равновесие, човекът има възможността да реши да го прави чрез неговия свободен избор. Това е задължението на човека в Природата. Ако нашия независим избор е да се уравновесим с Нея, бихме се изкачили на едно ново ниво на съществуване, много по-възвишено и бихме изпитали съвършенството, което изобилства в Природата.

Екологичната криза е само симптом  

Екологочните проблеми, с които живеем са само симптоми показващи ни, че сме в дисонанс с Природата. За да разрешим екологичната криза трябва да научим законите, които действат в Нея и да въведем същите принципи в нашето общество. С други думи трябва да се съобразим с общите Природни закони на нашето, човешко ниво. 

Това означава да адаптираме принципа на взаимността и грижата един за друг. Всички ли хора трябва да се безпокоят за потребностите на другите? Да, звучи като утопия. Всъщност, в днешния ден любовта между хората изглежда да има следния смисъл: насилие, престъпност, наркотици, депресия, самоубийства, бедност, сегрегация. Всички тези явления изглеждат приемливи, рутинни. Въпреки че не поощряваме тези проблеми ние ги виждаме като „вторичен ефект” в нашия живот, нали? Грешка. Всъщност всичко това е напълно неестествено.

Природата е безпогрешна и работи в перфектна хармония. Всички проблеми в този свят идват от нашето несъответствие с Нейните закони. Нехайството ни по отношение на околната среда върви ръка за ръка с равнодушието ни към останалите хора.  Следователно не можем истински да се опитаме да поправим нашата връзка с околната среда, докато игнорираме отношенията си с другите.

Горестният апел на Ал Гор към света, да се събуди и да се изправи пред предизвикателствата на околната среда, е много важен. За да можем да го реализираме обаче, имаме нужда от метод, който да ни позволи да разкрием цялостната рамка на Природата, защото само така ще ни се позволи да открием равновесието между нейните елементи, включително между нас самите. В своите книги кабалистите говорят за този метод. Описват стъпка по стъпка пътя, който води до истинския и позитивен обрат. Тази промяна започва като модифицираме отношението си към другите и носи баланса и съвършенството във всеки аспект от живота ни.

Filed under: Природа | Add Comment →