Благодарение на огромния поток от информация, достъпен за масовата публика днес, всеки знае за глобалното затопляне и промените в климата. Но в крайна сметка излиза, че информираността и загрижеността за това не винаги вървят ръка за ръка.

Съществуват много факултети в различни университети, изцяло посветили  работата си на  промените в земния климат, включително дисциплините “Климатология” и “Изучаване на околната среда”. Групи от активисти от цял свят работят за повишаване на осведомеността на хората относно глобалните климатични тенденции; новините по телевизиите и интернет излъчват кадри за промените на температурата в океаните и топящите се ледници; съществуват купища научни изследвания, вестникарски статии и  конгреси посветени на тази тематика.

 Даже и поп-културата се присъедини към тази кампания, видно от един документален филм – “Една неудобна истина”, за работата на един активист на Ал Гор и детския анимационен филм “Ледена епоха: Топенето на ледниците”, разказващ за три мили и хитри животинчета, опитващи се да оцелеят по време на разчупването на един ледников бент. Холивудски звезди като Леонардо ДиКаприо се ангажират като говорители по проблемите свързани с опазването на околната среда. ДиКаприо се появи на корицата на “Vanity Fair” в компанията на малко полярно мече върху отчупен ледник край югоизточна Исландия; той говори за това в предаването на Опра Уинфри и отправи предупреждение във филма си “11-ят час”, че “човечеството е заплашено от изчезване, в резултат на кризата с околната среда”.

Други звезди  яхнали гребена на вълната са: Чарлийз Терон, Натали Портман, Том Ханкс, Сюзън Сарандън и Салма Хайек, съставляващи едва малка част от тази общност.

 Резултатът от тази информационна кампания

Новините стават все по-драматични с всеки изминал ден. Пред очите ни се сгромолясват и рухват огромни ледени блокове в Атлантическия океан, наблюдаваме страховити урагани помитащи бреговете на Америка. 

Не съществуват спорни точки в средите на учените относно съществуването на глобално затопляне, нито пък по отношение на причините или последиците от него. Една статия в списание “Science Magazine” констатира, че в 928 публикации по въпроса за климатичните промени, никой не е проявил несъгласие с обстоятелството, че човешката дейност променя климата.

На всичкото отгоре най-смущаващ е фактът, че колкото повече научаваме за глобалното затопляне и последиците от него, толкова по-малко сме обезпокоени! Скорошно проучване проведено между 1100 американци, под ръководството на учени от Тексаския Университет “А&М ” показва, че “колкото по-информиран е някой за глобалното затопляне, толкова по-малко е чувството му за персонална отговорност по въпроса и толкова по-малко се безпокои за затоплянето на планетата” /Анализ на риска, том 28, въпр.1, Февр. 2008/ В пълно противоречие с онова, което бихме могли да очакваме, изследването показва, че колкото по-голяма гласност дават медиите на проблема, колкото по-информирани се оказваме, толкова по-малко заинтересувани сме от него.

Противоотровата към безразличието

Вероятно нашето безразличие се дължи на факта, че никой досега не е предложил някакво ефикасно решение за предстоящата катастрофа или пък защото се чувстваме претрупани от свръхизобилието на обезпокояващи факти. По такъв начин ние просто решаваме засега да не се занимаваме с този въпрос. Но ние не можем така елементарно да игнорираме темата, особено  когато тя ни засегне персонално – например ако се беше случило вашето семейство да е унищожено по време на урагана “Катрина”, бушувал  в Ню Орлиънс. Защото поради глобалната специфика на проблема всеки от нас може да бъде следващият – тогава защо на никой не му пука?

Кабала дава  много просто обяснение: това, което ни пречи да разсъждаваме трезво и ефикасно по отношение на този проблем, е нашето тясно насочено егоистично възприятие. То ни заслепява, за да не можем да видим по-широката перспектива, да не сме в състояние да оценим цялата важност на ситуацията. Нещо повече , нашето его ни прави слепи относно факта, че ние сами си причиняваме всичко това и именно затова сме в състояние да го предотвратим!

Истината е, че не е необходимо да вървим по “пътя на страданието”, както казва Кабала. Ако развием свойството за отдаване – едно алтруистично възприятие, възприятие за взаимовръзките помежду ни и по-голямата картина на реалността, ние ще сложим край на нарастващия дисбаланс с природата, и ще коригираме действията си в съответствие с това, което тя желае от нас.

Ето защо, за да променим застрашителната тенденция на климатичните промени и глобалното затопляне, трябва първо да променим нашето безразличие към тях. Затова е толкова важно да разпространяваме метода на Кабала по целия свят – метод за развиване на възприятие, което ще ни направи загрижени и способни наистина да направим промяната.

Планетата ни е голяма колкото една къща! 

“А ето как успях да направя едно страхотно откритие : Цялата ни планета е голяма колкото една къща!”

Антоан дьо Сейнт Екзюпери , “Малкият принц”

Post Blog на  Cnet News наречен “Доказателство за 6-те степени на разделението” заявява:   “В един изследователски доклад от юни 2007 г. озаглавен “Едно наблюдение в планетарен мащаб върху мрежата за светкавични съобщения” , Ерик Хорвиц от Майкрософт Рисърч и Джуре Лесковец от Университета “Карнеги Мелън” анализираха 30 милиарда разговора проведени между 240 милиона човека, използвали “Microsoft Instant Messenger” през Юни 2006. Излиза, че средната дължина на пътеката или степен на разделяне между изследваните анонимни потребители била 6,6. Теорията за шестте степени на разделение  приема, че човек е на една стъпка разстояние от хората, които познава и на две стъпки от хората, познавани от неговите познати – това е магията на числото 6. “

Това впечатляващо изследване още веднъж идва да ни покаже как всички ние сме свързани един с друг. Но като всички изследвания провеждани на този свят , то разкрива само нашата външна свързаност. Мъдростта на Кабала ни позволява да разкрием една още по-дълбока истина – по какъв начин всички ние сме свързани вътрешно.

Разкриването на  връзките ни на физическо ниво е само стъпка към разкриването на нашите вродени  връзки на едно по-дълбоко, духовно ниво на природата. Там ние сме напълно зависими един от друг, работейки заедно като клетките на един цялостен, интегрален организъм.

Filed under: Природа | Add Comment →