Децата индиго – дар или наказание?

Във Франция тези деца ги наричат „тефлонови“, на Британските острови – „децата на хилядолетието“, в Русия те са „децата на светлината“. Но най-често тях ги наричат „децата индиго“. Но кои са те в действителност?

По думите на доктора по психология Дорин Верче (САЩ), лесно е да ги отличим от съучениците им. Това са деца, обладаващи творческа натура, висок интелект, решителен и настойчив характер. Те често виждат по-рационален начин как да извършат нещо, но обкръжаващите възприемат това като нарушение на правилата. Предишните начини на възпитание не действат върху такива деца – те съвършено не реагират на строгите възпитателни мерки, наказания, заплахи или унижение.

Децата индиго имат система от възгледи, която е невъзможно да се измени чрез  влияние отвън. Опитът дори в малка степен да се въздейства на възгледите на такова дете води или до агресия или до заключване в себе си.

За разлика от обикновените деца, при тях не съществуват абсолютни авторитети; те не считат за нужно да обяснят постъпките си; признават свободата на волята. Заедно с това, те са способни да взимат правилни решения, полагайки се изцяло на интуицията си.

Освен това децата индиго:

  • Често изпитват привързаност към растенията или животните, те просто са влюбени в природата;
  • Имат много силно развита способност за съпреживяване;
  • Нуждаят се силно от безусловната любов на близките им, изискват голямо внимание към себе си, търсят истинска, крепка и искрена дружба;
  • Те са алтруистични, горят от желание да помогнат на света в някое велико дело.
  • Правят впечатление на необщителни, ако не се намират в компанията на подобни на себе си;
  • Склонни са към вредни навици;
  • Усещат себе си по-възрастни отколкото са в действителност (все едно че не е на 13 години, а вече на 43);
  • Отличават се с висока самооценка, те са много самоуверени, независими и горди, даже в унизителни за тях ситуации;
  • В юношеска възраст са склонни към депресивни състояния, дори чак до самоубийство;
  • Способни са на жестоки постъпки, ако се изправят пред непреодолима преграда от неразбиране и равнодушие;
  • Те са силно духовни, въпреки, че не приемат религиозните догми;
  • Не могат да търпят, когато ги карат да правят нещо, просто защото „така трябва“ или „всички правят така“.


„За различните“ – особени условия

В много развити страни децата индиго се занимават на държавно ниво. И това не е празно пилеене на време и сили. Може би, именно това „различно“ поколение в бъдеще ще спаси цивилизацията ни от нарастващата криза.


От къде идват те?

Каквато и да е аурата на чедата ни, те действително въобще не са такива, като нас. Пред очите ни се появява поколението на бъдещето, за което трябва да  създадем плодородна почва.

По рано потомството неуклонно е следвало стъпките на родителите: синът на занаятчията – занаятчия, синът на селянина – селянин, а синът на юриста – юрист. Но децата на новото време не приличат на предците си. Човечеството се движи напред, и всяко следващо поколение се оказва по-развито, обладаващо по-големи желания и стремежи, по-голям егоизъм от предшествениците му.

Днес за голямо число специалисти – от възпитатели в детските градини до професори в университетите – е много трудно обезпечат децата с информация, която им е нужна за да се устроят в живота. Това е естествен закон на развитие  на човечеството, самата природа с всяко поколение ни тласка напред, увеличавайки егоизма ни, усъвършенствайки способностите ни.


Как да ги възпитаваме?

Същността на възпитанието на детето се заключава не в това, да му „надуем“ мозъка със знания, а в това, да го свържем с процеса, наречен живот, да му помогнем да намери отговори на въпросите: какъв е източника на живота? Защо всичко произхожда, както произхожда? За какво живеем? Къде се намира възможността за свободен избор на човека и какво изисква от нас тази Висша сила, силата на природата?

Много важен елемент във възпитанието на детето се явява примерът на възрастните. Само в случай, ако обучим децата ни на закона, според който действа природата, разясним им, накъде ни води тя и каква цел преследва, ще можем да дадем в ръцете им практически инструменти, които ще им позволят да се устроят в тази реалност, в която живеем.

Затова днес, когато между стените на училищата се говори за алтруистични ценности – човеколюбие и взаимна поддръжка, а извън пределите им детето вижда обратното – господство на личните, егоистичните интереси над общите, в детето се поражда вътрешен конфликт. За последствията от този конфликт можем да прочетем в статистическите сведения за престъпността и депресията сред учениците. По такъв начин, ние виждаме, че възпитанието е двустранен процес. Можем да възпитаме децата, ако се възпитаме самите себе си. Това е възможно, ако това, което предаваме на децата е толкова важно, както и за нас самите. Тоест, това трябва да са непреминаващи, вечни ценности.


Как и на какво да ги обучаваме?

Процесите на обучение за малкият човек са подобни на необикновени приключения и пътешествия. Не трябва да мислим, че абстрактните и неясните за възрастните понятия се явяват такива и за децата. Ние виждаме, как децата ни прекрасно се справят с такива „сложни“ прибори, като компютрите и мобилните телефони, в отличие от родителите си.

Главното в обучението се явява това, че в човека се строи правилно, истинско възприемане на реалността. Децата ни се отличават от нас в това, че те вече са готови да възприемат нашият материален свят, като свят на причините и следствията. По такъв начин, съвременното дете вижда, усеща цялото мироздание като една цяла картина. И това, естествено, се отразява на отношението му не само към своите учители и към своето най-близко обкръжение, но и въобще към целият свят.

Само чрез промяна на своите вътрешни свойства по подобие на свойствата на природата, – говори науката кабала, – човек ще успее да бъде в равновесие с нея, което означава, във състояние на безопасност и съвършенство. Освен това, детето в процеса на развитието си е длъжно да получи знания за природата на мирозданието, защото само по такъв начин то ще може да напълни своите вътрешни стремежи. Ненапълването на тази естествена потребност води до вътрешна криза, и като следствие, към пренебрежително отношение към учителите, безсмислена жестокост и употребата на „напълнения“ от друг вид – наркотиците. Затова трябва да започнем с обучение по законите на природата от най-ранна възраст, понеже човек носи през целият си живот това което е усвоил в детството си.

Придобитите знания го правят интегрална част от природата, и затова, за да  обезпечи собствената си безопасност, на него не му е нужно повече да изучава карате или джудо. А ако човек не е получил тези знания, тогава самата природа се надига против него, а не „злите врагове“ и съдбата. Ако възпитаме подрастващото поколение на тези принципи, ние ще му дадем най-доброто, от всичко което родителите могат да дадат на децата си. 

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: