Нацията на консуматорите

НЕРАЗКАЗАНАТА  ПРИКАЗКА  ЗА:  ЕДНА  КОНСУМАТОРСКА  НАЦИЯ

Вещи. Те пълнят нашите килери, гаражите ни и дори живота ни. Ние оценяваме житейския си успех според вещите, които притежаваме и изразходваме невероятно много време, за да ги купуваме. Един нов документален филм, „История на вещите“, показва как целия ни живот е обсебен от вещите. Мъдростта на Кабала ни казва какво бихме могли  да направим в това отношение.

Ани Ленард, експерт по въпросите на международната поддръжка и опазване на околната среда, е прекарала 10 години в изследване на пътя на вещите, от самото им начало като суровини, до края им – в контейнерите за отпадъци. Нейният документален филм „История на вещите“ (www.storyofstuff.com ), е колкото развлекателен, толкова и образователен, и вече е бил гледан от над два милиона човека.

Ани посочва проблема съвсем просто: „Ние се превърнахме в нация от консуматори. Нашата главна идентичност е в това, че сме се превърнали в консуматори. Не майки, учители, фермери – а консуматори“. Но нейната най-голяма грижа е свързана с факта, че американската мания за консумиране разрушава равновесието ни с природата и унищожава живота на хората. И всичко това остава незабелязано от очите на обществото. Ще изброим само няколко факта, открити от Ани:

– само за последните три десетилетия са изчерпани 1/3 от ресурсите на планетата;

– 75 % от световната рибна популация е уловена от рибната индустрия, а 85 % от естествените горски масиви са изчезнали;

– населението на САЩ е едва 5% от населението на земята, но използва 30% от световните ресурси и създава 30% от световните отпадъци. Ако всички консумираха в такива мащаби, човечеството щеше да се нуждае от 3 до 5 планети;

– щатската промишленост отделя над 2 милиарда кг токсични химикали годишно. Над 100 000 вида синтетични химикали се използват днес в търговския оборот;

– токсичните химикали открити в продуктите, които използваме, се натрупват в човешкото тяло. Истината е, че майчината кърма оглавяваща хранителната верига, съдържа най-високи нива на токсично замърсяване;

– всеки човек в САЩ произвежда дневно 2,2 кг отпадъци, двойно повече отколкото преди 30 години;

– дори да рециклирахме тези отпадъци на 100%, това ни най-малко не би могло да реши проблема. За всеки контейнер с отпадъци, който контролираме, се произвежда еквивалентен отпадък за 70 контейнера, за направата на този единствен контейнер;

Но съществува още нещо свързано с цялата тази история. Ани разкрива, че „това не се е случило просто ей така – било е планирано“.

ЗАЩО ПАЗАРУВАНЕТО СЕ ПРЕВЪРНА В НАЦИОНАЛЕН  СПОРТ

Може би най-шокиращият факт от задълбоченото проучване на Ани е, че нашето замърсяващо общество е било внимателно дирижирано от правителството на САЩ, за да съживи икономиката след Втората Световна война. По това време, специалистът по продажби на дребно Виктор Лебоу излиза с един амбициозен план: „Нашата извънредно продуктивна икономика изисква да направим консумацията свой начин на живот; да превърнем купуването и употребата на стоки в ритуал; в консумирането да потърсим духовно удовлетворение, удовлетворение за нашето его. Ние се нуждаем от използвани, изгорени, подменени и изхвърлени неща в непрекъснато нарастващи темпове.“

А ето как топката на консумацията започна да се търкаля. Всеки човек в САЩ е заливан с повече от 3,000 реклами дневно, препоръчващи да се купят още вещи. Фирмите проектират продуктите си, така че да изглеждат старомодни колкото е възможно по-бързо. Рафтовете по магазините се зареждат постоянно с наличните продукти за удобството ни. Резултатът?

„Ние купуваме, купуваме и пак купуваме, поддържаме материалният поток на вещите. И те изтичат.“, както се изразява Ани с прости думи. Целият ни живот е насочен към работа, пазаруване и отново работа, за да можем да изплатим току-що купеното. И при такова бъхтене никак не е за чудене резултатът от социологическите проучвания – нашето национално щастие запада.

Това ли е начинът, по който искаме да протича живота ни и да работи икономиката? Наистина ли трябва да подчиним живота си на система, която унищожава живота, разрушава околната среда, тотално ни откъсва от баланса с природата и в края на краищата не ни прави щастливи?

„История на вещите“ завършва с разговор за различни „зелени“ стратегии, с оглед подобряване на ситуацията. Както и да е, Ани е разбрала, че „Нещата наистина започват да се движат, когато видим връзките, когато видим цялостната картина“.

И както се случва, мъдростта на Кабала е точно във виждането на „връзките“. Тя обяснява, че трябва да проникнем отвъд сцената и да открием, че силата, която мотивира нашето „желание за консумация“ и системата, която я подхранва не е нищо друго освен нашата собствена природа – човешкият егоизъм.

Ето защо ние толкова бързо адаптирахме консуматорската  стратегия на Лебоу – тя свири точно върху струната на нашата егоистична природа. Но онова, което не взехме предвид е, че един ден ние ще започнем да осъзнаваме нашата истинска, духовна цел. И очакването консуматорството да ни осигури  духовно удовлетворение показва, че то просто не може да ни даде ключа за истинското значение на това условие.

От гледната точка на Кабала (или коя да е гледна точка), е кристално ясно, че никакви консуматорски стоки не ще могат някога да ни донесат духовно удовлетворение или казано с думи прости – истинско дълготрайно щастие. Духовно удовлетворение може да се постигне само чрез хармонизиране със скритото природно качество на любовта и отдаването.

Но тъй като това качество е скрито от нас, онова, което чувстваме е само липсата на равновесие с него – отразяващо се чрез всички проблеми, които ни заобикалят, както проблемите помежду ни, така и между нас и природата. Кабалистите казват, че да живеем в баланс с природното качество на отдаването е единствения път, който ще ни направи истински щастливи. Нещо повече, придобивайки това качество ще бъдем дарени с едно ново, цялостно възприятие и ще изживяваме живота си на съвършено различно ниво.

Но за да направим това, трябва първо да променим нещо – нашата егоистична природа.

ПРОМЯНАТА  ЗАПОЧВА  ЕДИНСТВЕНО ОТВЪТРЕ

Кабала обяснява, че начина по който прекарваме личния си живот и начина, по който се отнасяме към цялата планета, е пряк резултат от вродената ни природа. Така че, ако искаме да променим нещо външно, трябва да се освободим от хватката, с която егото  се е вкопчило в нашият избор на ценности. И Кабала ни осигурява правилния път да направим това.

Нашата цел е много по-възвишена от това да бъдем роби на консуматорската система. Нито пък е равнозначна просто на един „природоопазващ“ начин на живот или по-добро използване на ресурсите. Кабалистът Йехуда Ашлаг (Баал а Сулам) пише: „Целта на цялото Творение е да се придържа към Твореца, чрез еквивалентност на формата“ / Статията „Свободата“ /.

На прост български език това означава, че целта на човека е да уравновеси себе си с природата вътрешно, да балансира вроденият си егоизъм с присъщия за природата алтруизъм и по този начин да почувства съвършенството, вечното ниво на реалността.

След като веднъж извършим тази вътрешна трансформация, визията на Ани, за една „по-зелена, обединена икономика“ ще стане действителност. Придобивайки природното качество на отдаване, хората ще  трансформират себе си и впоследствие по естествен път ще трансформират също и нашите земни системи. Но промяната, казва Кабала, може да започне само отвътре.

„Дотогава, докато  не издигнем нашата цел над материалния си живот, ние няма да преживеем материален възход, защото духовното и материалното в нас не могат да живеят в една кошница“.

Кабалистът Йехуда Ашлаг, Баал а Сулам – „Изгнание и освобождение“

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: