През първата половина на XX век гещалтпсихологията предлага принципа на цялостния характер на човешкия разум. Представители на тази школа твърдят, че субективното преживяване е феноменален израз на различни електрически процеси в главния мозък. По аналогия с електромагнитните полета във физиката, съзнанието се разбира от тях като динамично цялостно «поле», в което всяка точка си взаимодейства с всички останали. Следователно, разумът се стреми към цялостност във всичките си действия, опитвайки се да намери връзка и завършеност даже в обичайните усещания. Но понятието цялостност, открито от най-новите клонове на психологията, значително надхвърля тази концепция. Оказва се, че общата сфера на разума и съзнанието формира неуловимо, но ефективно взаимосвързано цяло. Това означава радикално отклонение от класическата теория.

От класическа гледна точка картината на нашия свят се формира у човека благодарение на информацията, доставяна в мозъка от сетивата, тоест всичко онова, което човек възприема с разума си, първо трябва да премине през естествените му сензори. Днес водещите психолози и психиатри са стигнали до извода, че това не е така: понякога съзнанието ни се информира чрез така наречените трансперсонални елементи. (more…)

Filed under: Възприемане на реалността, Наука - No Comments→