През първата половина на XX век гещалтпсихологията предлага принципа на цялостния характер на човешкия разум. Представители на тази школа твърдят, че субективното преживяване е феноменален израз на различни електрически процеси в главния мозък. По аналогия с електромагнитните полета във физиката, съзнанието се разбира от тях като динамично цялостно «поле», в което всяка точка си взаимодейства с всички останали. Следователно, разумът се стреми към цялостност във всичките си действия, опитвайки се да намери връзка и завършеност даже в обичайните усещания. Но понятието цялостност, открито от най-новите клонове на психологията, значително надхвърля тази концепция. Оказва се, че общата сфера на разума и съзнанието формира неуловимо, но ефективно взаимосвързано цяло. Това означава радикално отклонение от класическата теория.

От класическа гледна точка картината на нашия свят се формира у човека благодарение на информацията, доставяна в мозъка от сетивата, тоест всичко онова, което човек възприема с разума си, първо трябва да премине през естествените му сензори. Днес водещите психолози и психиатри са стигнали до извода, че това не е така: понякога съзнанието ни се информира чрез така наречените трансперсонални елементи.

В лабораториите на психолози и парапсихолози са получени впечатляващи резултати, свидетелстващи, че в човешкия мозък постъпват трансперсонални форми на информация. Това става очевидно в хода на експериментите, когато опитите да се обясни защо възникват скрити сензорни сигнали, отклонения на приборите, странно поведение на изследвания обект и грешки на експериментаторите, се оказват безсилни пред поредицата от неочаквани паранормални резултати.

В началото на 1970-те физиците Ръсел Тарг и Харолд Путхоф провеждат серия от опити по предаване на мисли и образи на разстояние. Те поставят «приемника» в херметически затворена, непроницаема, електроизолирана камера, а «предавателя» – в друга стая, където изпитваните обекти се облъчват с ярка светлина, излъчвана на определени интервали. Показателите на мозъчните вълни както на предавателя, така и на приемника се регистрират от електроенцефалограф. Както се и очаква, от предавателя се излъчват ритмичи мозъчни вълни, съвпадащи с припламването на светлината. След известно време приборът на приемника започва да регистрира същата картина, въпреки че приемникът е изолиран от светлинните излъчвания и не получава непосредствено сигнали от предавателя.

Тарг и Путхоф провеждат и експерименти по предаване на зрителни образи на разстояние. При тези опити «предавателят» и «приемникът» са отдалечени на разстояние, изключващо всяка форма на сензорна взаимовръзка помежду им. Предавателят е настроен на случайно избран зрителен образ и действа като «маяк», а приемникът се старае да улови какво вижда предавателят. За да изрази впечатленията си, приемникът прибягва до словесно описание и рисунки. Независими експерти намират, че описанието и скиците съвпадат с картината, която предавателят вижда, средно около 66%.

Нашият разум е невидимо свързан с колективния разум. Знаменитият швейцарски психолог Карл Густав Юнг, известен с разработването на мистичния аспект на психологията, теоретизира, че има висша реалност, обединяваща човешкия разум. След като изучава митовете, легендите и приказките на множество култури от различни исторически периоди, Юнг открива, че индивидуалните записи и колективният материал имат много общи теми. Въз основа на това Юнг разработва митологичната концепция за генезиса на съзнанието. Това го  навежда на  идеята за колективния аспект на психологията, който той нарича «колективно неосъзнавано». Той нарича динамичните принципи, които отново и отново се повтарят в тази обширна «банка» на паметта и формират съдържанието й, «архетипи».

Юнг формулира концепцията си за архетипите заедно с физика Волфганг Паули. Те са поразени от факта, че докато изследванията на Юнг в областта на човешката психика разкриват такива «нетипични явления» като архетипите, научните изследвания на Паули в квантовата механика също го водят до «нетипични явления» – микрочастиците на вселената, чиято същност не се поддава на изчерпателно обяснение. Юнг заключава: «Ако допуснем съществуването на две или повече нетипични явления, винаги трябва да помним, че това могат да бъдат не два или повече фактора, а само един». Този общ фактор Юнг нарича «unus mundus». Сам по себе си unus mundus не е психологически, нито физически фактор: той стои много по-високо – над психологията и над физиката.

Ако Юнг е прав, тогава корените на нашия разум се намират в по-висша реалност. Не всичко, което възниква в нашето съзнание, идва от усещенията ни и не всичко се определя от подсъзнанието ни.

Макар за това да знаят засега малко хора, новите открития вече са изпреварили възгледите за света на Нютон, Дарвин и Фройд. В светлината на возникващите концепции вселената не е безжизнен, бездушен агрегат на инертни късчета материя. Напротив, тя е жив организъм. Животът не е проста случайност и основните подбуди на човешката психика включват много повече от влечението към секса и удовлетворяването на личните потребности. Материята, животът и разумът са последователни елементи в огромен комплекс, свързан и хармоничен. Пространството и времето са обединени като динамичен фон на изследваната вселена. Характерна черта на реалността е изчезването на материята, отстъпваща пред енергията; непрекъснатите полета заменят дискретните частици като основни елементи на енергията на света. Вселената е единно цяло, еволюиращо над вечността на космическото време и създаващо условия за възникване отначало на живота, после на разума и накрая на съзнанието.

През XXI век науката развива холистична картина на реалността. Възникващият холизъм в съвременната физика, биология и най-новите клонове на психологията придава нова легитимност на холистичната концепция за света на основата на великите културни традиции. Холизмът на бъдещата нова цивилизация ще има както научна, така и културна основа.

Filed under: Възприемане на реалността, Наука | Add Comment →