Алтруизмът – принцип на живота

Изследвайки природата, ние откриваме явлението алтруизъм. Този термин произлиза от латинското alter, което означава „друг“, „чужд“. Той е въведен през ХІХ век от френският философ Август Комте (August Comte), който е определил алтруизма като противоположност на егоизма. Алтруизъм често наричат стремежът да се действа за благото на ближния, любовта към ближния, предаността и великодушието към другите, безкористната загриженост за чуждото благо.

По своята същност, тези два термина – „алтруизъм“ и „егоизъм“ – от всички същества характеризират само човека. Наистина, понятия като „намерение“ и „свободно желание“, се отнасят само към човешкия род. Другите създания нямат възможност за избор. Получаването и отдаването, поглъщането и изхвърлянето, а също така ловуването и самопожертвованието, са абсолютно предопределени от техните гени и инстинкти. Всъщност ние ще използваме термините „алтруизъм“ и „егоизъм“ във фигурален смисъл, за да облекчим разбирането на законите, управляващи живота в природата и да направим свои собствени изводи.

На пръв поглед природата ни се струва арена за егоистичните борби на индивидите, в които побеждава по-силният. Оттук възниква потребността в изследователите от теории, обясняващи преките и косвените стимули, подтикващи индивида към алтруистични действия. По прецизният и всестранен поглед показва общата картина: всички форми на борба и противопоставяния водят само до още по-голямо равновесие, до поддържане на съществуването, до оздравяване на системата и до по-успешното развитие на природата като цяло.

Нарушаването на глобалното равновесие в природата е могло да се наблюдава в началото на 90-те години на миналия век, когато правителството на Северна Корея е било решило да избави страната от уличните котки, досаждащи на населението. Няколко седмици след изтребването на по – голямата част от котките, рязко се повишил броят на мишките, плъховете и змиите, в резултат на което се е наложило да се внесат котки от съседните страни. Друг ярък пример е този, свързан с вълците, които ние по навик считаме за вредни и жестоки зверове. Едва след многогодишната кампания по тяхното обстрелване е станало ясно какъв огромен принос внасят вълците за регулирането на общия брой елени, глигани, а също и на различните гризачи. Оказало се, че за разлика от човека, предпочитащ да ловува най – здравите индивиди, вълците преследват само болни и слаби особи, заради което ги наричат ,,санитарите на гората“. По този начин хищниците способстват съхранението на здравата популация сред животните от своят ареал.

Задълбочавайки се в изучаването на природата, научната мисъл установява, че всичките и́ съставни части са взаимосвързани, подобно на частите в единна, универсална система. Макар че ние пренасяме своите чувства върху природата, предполагайки, че и е присъща жестокост, в действителност изтребването на едно същество от друго се явява действие, което обезпечава продължаването на хармонията и здравето в общата система на природата. По същата аналогия, в нашето тяло ежеминутно умират и се обновяват милиарди клетки, от което всъщност зависи протичането на живота.

Хармонията между клетките на живото тяло

Във всеки многоклетъчен организъм бие на очи едно любопитно явление. Ако разглеждаме всяка клетка поотделно, нейното поведение се представя като егоистично, т.е. тя „се замисля“ само за самата себе си. Обаче, ако погледнем на нея като на част от система, като на клетка от едно тяло, то ние откриваме, че тя получава за себе си само минимума, необходим и да съществува, а цялата си останала дейност отдава в полза на организма. Клетката се държи подобно на алтруиста, „замисляйки се“ само за общото благо и действайки в съответствие с това.

Между клетките на тялото трябва да се съблюдава пълна хармония. В ядрото на всяка клетка е заложен генетичен код, който съдържа пълната информация, необходима за потенциалното създаване на цялото тяло. Всяка клетка е длъжна да осъзнава съществуването на тялото, на всяка клетка трябва да й е известно от какво се нуждае тялото и какво тя може да направи за него. В противен случай тялото няма да е способно да съществува. Всяка клетка измерва, съобразява и съгласува своето битие с общите нужди на организма. Жизнената дейност на клетката, от началото до края на делението й, придобиването на специални навици, движението към определена точка на тялото, се подчиняват на общите потребности.

Обединението създава живот на нова степен и макар че във всички клетки от нашето тяло е заключена една и съща генетична информация, всяка клетка активира своята част от наследствени данни в съответствие със своето място и функция в тялото. През първоначалните етапи от развитието на плода всичките му клетки се идентични. С течение на времето те се сортират и всяка придобива свойство на клетка от определен тип. Всяка клетка има свой ,,разум“, но само общото алтруистично обединение прави възможно възникването на новото същество, на цялостния организъм, разумът на който вече се отнася към по – висока степен на развитие. Той присъства не в някоя си отделна клетка, а именно в обединението между тях.

Егоистична е раковата клетка. Здравите клетки на тялото се подчиняват на широк спектър от закони и ограничения. За разлика от тях, раковите клетки въобще не обръщат внимание на ограниченията. Ракът – това е състояние, при което тялото се разрушава от собствените си клетки, включили процеса за безконтролно саморазмножаване. В хода на този процес раковата клетка непрекъснато се дели, без да се съобразява с обкръжението и без да реагира на интересите на тялото. Болните клетки разрушават обкръжаващите ги, създавайки по този начин свободно място за собственото си развитие. Те стимулират най-близките кръвоносни съдове към израждане в злокачествен тумор, за да го хранят и по този начин заставят цялото тяло да работи за тях.

Със своята егоистична дейност, раковите клетки предизвикват смърт на организма. Те продължават разрушителното си дело, въпреки че това не им носи никаква полза. А смъртта на тялото в крайна сметка, слага точка и на своите „убийци“. Цялата тази рафинирана жестокост, към която те прибягват, завладявайки тялото, ги довежда само до самоунищожение. Така и егоизмът, работещ за себе си, води до смъртта на всичко, включително и на самия себе си. Егоистичното поведение и „невниманието“ към общите нужди е най – верният и пряк път към гибелта.

Животът на индивида относно живота на общността

При нужда клетката „се отказва“ от продължаването на своя живот, заради интересите на тялото. В периода на генетичните деформации, способни да превърнат една клетка в ракова, тя активизира механизъм, водещ до прекратяването на живота й. ,,Опасението“, че тя ще стане раково огнище и ще изложи на опасност целия организъм, заставя клетката да се откаже от своя живот, заради общото благо.

Аналогични алтруистични прояви, само че при други обстоятелства, могат да се наблюдават например, при плесенните гъби Dictyostelium mucoroides. При идеални условия те съществуват като отделни клетки, обезпечаващи за себе си храна и самостоятелно размножаващи се. Но при възникване на недостиг на храна, те се обединяват и създават многоклетъчен организъм, в чиито процес на формиране част от клетките се отказват от продължаването на собствения си живот, за да се повиши оцеляването на другите клетки.

Помощ за ближния

Редица примери за алтруизъм в природата ни дава изследователят на маймуни, Франс де Ваал в книгата си „Good Natured“ („Добри по природа“). В един от описваните експерименти, две маймуни били разделени с прозрачна преградка, позволяваща им да се виждат. На всяка маймуна храната се е давала в различно време, като и двете маймуни са се опитвали да си я предадат една на друга през преградката.

Наблюденията показали, че маймуните са склонни към повишена чувствителност и загриженост към другия, когато една от тях е травмирана или ограничена от нещо. Маймуна – инвалид е успяла да преживее двадесет години при тежки климатични условия и дори да отгледа пет дечица, благодарение на помощта от страна на другите особи. Друга маймуна с ограничени умствени и двигателни способности е оцеляла, благодарение на своята по-възрастна сестра, която дълго време я е носила на гърба си и я защитавала.Самка, загубила зрението си, се е удостоила със специална охрана от мъжките особи. Бабуин, чийто брат бил сразен от епилептичен пристъп, положил ръка на гърдите му и твърдо препречвал пътя на асистентите, които се опитвали да се приближат към него.

По този начин се държат и много други животни. Делфините помагат на ранените си събратя и ги поддържат близо до повърхността на водата, за да предотвратят фатално потъване. Слонове с всички сили се опитвали да вдигнат престарял мъртъв слон, подлагайки хоботи и бивни под тялото му, в резултат, на което няколко бивни дори били счупени. Когато ловджийски куршум пробил белите дробове на слоницата, другите слонове се привели под нея, за да я прикрепят с телата си и да не й позволят да падне на земята.

Колективното общество в животинската среда

Животинският свят ни дава забележителни примери за колективното общество, всеки член на което действа за общото благо. Подобни прояви на поведение могат да се наблюдават при мравките, млекопитаещите, птиците и другите представители на фауната на планетата.

Биолозите Амоц и Авишаг Захави, изследвайки колективния живот на арабските сиви дроздове – пойни птици, разпространени в пустинните райони, са описали многобройни форми на алтруистично поведение при тези птици. Арабските сиви дроздове живеят на групи, сътрудничат си при защитата на своите владения и заедно се грижат за общото гнездо. По време на съвместното си хранене един от групата ,,стои на стража“, без да обръща внимание на собствения си глад. Особи, намерили храна, я дават на другите, преди още те самите да са се наситили. Възрастните хранят пиленцата на други членове от групата и се грижат за всичките им нужди. Когато приближава хищник, сивите дроздове крещят, за да се предупредят взаимно, независимо че по този начин издават местонахождението си. Нещо повече, те рискуват живота си в опити да изтръгнат от ноктите на хищника попаднал член от групата.

Взаимозависимост

Научните изследвания дават безброй примери за взаимната зависимост, от които ние ще изложим само един, описващ взаимоотношенията между представителите от растителното и животинското ниво. Растението юка се намира в симбиоза с пеперудата юка. Самките пеперуди опрашват растението, събирайки тичинков прашец от едно от цветчетата и прилепвайки го към стъбълцето на плодника на друго. След това, самката пеперуда снася яйцата си в близалцето, където по-късно се сформират семената на юката. Излюпващите се гъсеници се хранят с покълващите семена, оставяйки при това достатъчно кълнове за продължение на симбиозната  връзка. Подобна система от взаимоотношения обезпечава живота и на пеперудата, и на растението.

Без беди и без нужди

В непокътнатата от човека среда поведението на животните е съобразено с това, което е добро за общността, макар да е прието да се мисли, че като че ли в техния свят „оцелява по – силният“. За това пише американският професор Бергстром в статията си „Еволюция на социалното поведение“.

Животните винаги поддържат равновесие и плътност на заселване на териториите в съответствие с условията на живот и прехрана. Нито една част от биоценозата не страда от липса или недостиг на каквото и да било, ако само не се е случила „авария“, последствията, от която общността възстановява с максималната възможна бързина. Като цяло, общността обезпечава всеки индивид с най-оптималните условия за оцеляване и с най – доброто използване на ресурсите на обкръжаващата среда.

Не е тайна, че един използва другия, за да обезпечи собственото си съществуване. Така е зададено от природата и е естествено. Нещата тук се свеждат не до  жестокостт или  издръжливост и не до погрешни представи за животинския свят. Всяко ниво се основава на предходното. Растението, израствайки от неживата среда, като че ли използва и унищожава предишната й форма на съществуване. Животното на свой ред изяжда растението, а също и другите животни. В този смисъл и хората не се отличават от представителите на фауната. Всъщност, нима човекът е по – добър, ако той също се храни с животни и растения, при което прави това систематически и методично? От материалите на неживата природа ние използваме сол, вода и полезни изкопаеми, но живеем предимно за сметка на растителното и животинското ниво.

Хората също се явяват част от природата. Могат, разбира се, да се изобретят химични препарати, които да ни насищат, но това е неестествено. Трябва да се разбере, че използването на природните ресурси не представлява никакъв проблем, ако целта е да обезпечим насъщните си потребности. С това човечеството не разрушава природата и не предизвиква ексцесии и катаклизми. Необходимо е само правилно да се използва всяко природно ниво, доколкото то е предназначено да обслужи по – високата степен. При това организмът, завършващ своето съществуване, за да даде живот на по – висшия, съвсем не чувства, че губи живота.

Ние приписваме на животните своите чувства и естествено започваме да ги съжаляваме. Но първо – дори и да ни се струват нещастни, техните усещания съвсем не съвпадат с нашите. Второ – разбираме ли това или не, такава е природата на нещата. Противодействайки на общия природен закон, дори и той да ни изглежда жесток, самите ние проявяваме още по-голяма жестокост, понеже изопачаваме природните закони и предизвикваме неизбежна негативна реакция.

Всичко в природата се свежда до единството. Еволюцията на природата доказва, че процесът на глобализация,  на превръщането на света в ,,малко селище“, не е случаен. Той се явява естествен етап от развитието на цивилизацията по посока на общата хармония. В крайна сметка, ще се създаде единна система, частите на която ще бъдат свързани от взаимосвързани отношения и сътрудничество в името на общите интереси. Така твърди биологът доктор Елизабет Саторис, член на Световния Съвет на Мъдреците.

В лекцията си на Токийският симпозиум тя е пояснила, че всеки еволюционен процес включва в себе си етапи на индивидуализация, конфликти и съперничество, които накрая се обединяват от индивидите в обща хармонична система. По думите на доктор Саторис, процесът на развитие живота на Земята доказва това. Преди милиарди години земното кълбо е било населявано само от бактерии. Те са се размножили, което е довело до конкуренция за природни ресурси, такива като храна и ареали на разпространение. В резултат от тази конкуренция е възникнал нов организъм, по-добре приспособен към условията на обкръжаващата среда – колония от бактерии. Фактически това е единно съобщество бактерии, действащи като едно тяло. По подобен начин едноклетъчните организми са се развили в многоклетъчни, чак до възникването на сложните живи тела на растенията, животните и накрая на човека.

Всеки индивид има свои лични интереси. Еволюцията се състои в това, че всички индивиди се съединяват в едно тяло и действат за благото на общите интереси. В сегашните процеси, преживявани от човечеството, д-р Саторис вижда един задължителен етап по пътя на възникване на единно общочовешко семейство – общност, която ще обезпечи интересите на всички, ако успеем да станем негови пълноценни части.

Задълбоченото изучаване на фундаменталните закони на природата показва, че алтруизмът е основата на живота. Всеки организъм и всяка система се състои от съвкупност от клетки или части, действащи заедно, допълвайки се една друга по пътя на отдаване и взаимопомощ, живеещи по алтруистичния принцип „един за всички“. Продължавайки своите търсения, ние намираме все нови и нови примери за това, че всички части на природата са неразривно свързани и че общият закон на мирозданието е алтруистичното обединяване на егоистичните части, накратко: законът за алтруизма.

Силата на природата е създала живота по такъв начин, че всяка клетка е длъжна да бъде алтруистична по отношение на другите, в името на строежа на живото тяло. Природата е създала закони, съгласно които клетките и органите се „слепват“ в живо тяло посредством своите алтруистични взаимоотношения. Оттук следва, че силата, която създава и поддържа живота в природата, се явява безкористната сила на любовта и отдаването, стремяща се да сформира живот, основан върху съблюдаване закона на алтруизма, на хармоничното и балансирано съществувание на всички части от единното цяло.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: